Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

Джордино и Гън разговаряха с Лорън и Пит до витрината с урната. Доктор Рупе се присъедини към тях и възкликна:

— Великолепно! Направо не мога да повярвам какво направихте! Съвместна изложба за живота на Исус и Мохамед, и то на какво място!

— Със своето историческо минало на черква и музей „Агия София“, тази „Божия Премъдрост“, ни се стори най-подходящото място, където да бъдат изложени артефактите — обясни Пит. — А пък и, така да се каже, кметът на Истанбул ми беше малко задължен — добави той и намигна.

— Помогна и фактът, че нашите приятели от Кипър се съгласиха да предоставят Исусовите артефакти, докато построят подходящо помещение за постоянна експозиция — намеси се Гън.

— Не бива да се забравят и нещата на покойния господин Челик — добави Джордино.

— Да, сега реликвите на Мохамед отново принадлежат на турския народ — съгласи се Пит.

— Да, още една добре свършена работа — похвали ги Рупе. — И то с изключително значение. Страхотен нагледен урок по религиозна търпимост е да се съберат на едно място тези реликви — добави той. После се усмихна на Пит. — Знаеш ли, ако бях хазартен тип, щях да се обзаложа, че просто се опитваш да си увеличиш възможностите в задгробния живот.

— Да, никога не е лошо човек да се застрахова — отговори му Дърк-старши и му намигна.

От другата страна на църковния кораб Джули Гудиър стоеше развълнувана пред кутия, в която лежаха няколко избелели пергаментови свитъка.

— Съмър, направо не е за вярване — писмо от Исус до Петър.

Съмър се усмихна малко снизходително на ентусиазма на историчката.

— Да, отдолу дори има превод. Дава нареждане на Петър да извърши подготовка за някакво голямо събрание. Някои библейски историци смятат, че може би става дума за Проповедта на планината.

След като гледа още известно време документа, Джули се обърна към нея и поклати глава.

— Да, наистина не е за вярване. Самият факт, че тези артефакти са описани в документ, който е оцелял до наши дни, е сам по себе си цяло чудо. Но да откриеш всички тези неща, и то запазени в отлично състояние — това вече наистина е повече от чудо.

— Да — кимна Съмър с усмивка, — не бива да забравяме, че поработихме здраво, но пък и извадихме голям късмет. — Искаше да каже още нещо, но видя Лорън и Пит от другата страна и каза на приятелката си: — Ела да те запозная с татко.

Тръгнаха, но Джули спря за малко пред първия експонат от сбирката за Исус — Описа, поставен зад дебело стъкло. Отдолу имаше малка табелка, на която пишеше: „Предоставено от Ридли Банистър“.

— Хубаво е отново да го видя, макар че, честно казано, съм изненадана, че господин Банистър се съгласи да го даде за изложбата — подхвърли Джули.

— Той едва не умря в кипърската пещера и смея да кажа, че това преживяване го промени. Сега е нов човек. Всъщност сам предложи да го включим в изложбата и вече се съгласи да бъде изложен завинаги в Кипър заедно с другите реликви на Исус. Разбира се, междувременно успя да напише книга и да заснеме филм — добави презрително.

Стигнаха при Пит и останалите и Съмър им представи приятелката си.

— За мен е удоволствие да се запозная с младата дама, допринесла толкова много за намирането на това историческо съкровище — каза Пит любезно.

— Моля ви, ролята ми беше съвсем нищожна — отвърна скромно Джули. — Вие със Съмър сте хората, които всъщност откриха реликвите. Особено най-впечатляващата. — И посочи урната от варовик.

— Да, урната на И. — Пит кимна. — В началото предизвика сериозна суматоха. Обаче след много внимателен анализ криптолозите, които разчетоха арамейския надпис, стигнаха до извода, че И е за Иосиф, а не за Исус. Някои смятат, че става дума за Иосиф от Ариматея 17 17 Евангелието разказва, че Исус Христос е погребан набързо в каменна гробница, която неговият сподвижник Иосиф Ариматейски бил приготвил за себе си. — Б.пр. , но според мен никога няма да научим със сигурност.

— И аз мисля така. Той е бил достатъчно богат, за да си позволи скъпа гробница и урна. Защо иначе Елена ще го включва в своята сбирка от реликви? Жалко, че костите са изчезнали.

— Това е загадка, която оставям на вас. Като стана дума, Съмър ми каза, че сте намерили нови следи за лорд Кичънър и „Хампшир“?

— Да, намерихме. Съмър сигурно ви е казала за писмата на епископ Лауъри, който тормози Кичънър да предаде Описа малко преди „Хампшир“ да потъне. По-късно Лауъри остава инвалид след автомобилна катастрофа и се самоубива в пристъп на депресия. Сред документите на семейството му намерих писмото, което е оставил, преди да посегне на живота си. В него признава ролята си в потопяването на „Хампшир“. Корабът е бил потопен преднамерено, защото се страхували, че Кичънър носи Описа в Русия, за да бъде направен публично достояние. В този момент войната била в застой и Англиканската църква очевидно е била ужасена от съдържанието на Описа, особено от споменаването на урната на и противоречието, което тя представлява за Възкресението.