Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

Закар вече беше стигнал до стълбата и се сети да изгаси фенерчето. В галерата изведнъж настъпи мъртвешка тишина, защото и двамата стояха неподвижно. Закар се раздвижи пръв и започна да се изкачва по нацепената от куршумите стълба, придвижваше се тихо сантиметър по сантиметър. Тъй като не можеше да държи фенерчето и да се катери, го стисна със зъби и с две ръце вдигна узито пред себе си.

Беше си подал само очите, когато забеляза Пит на няколко метра от люка да замахва. Копието излетя, но целта беше твърде малка, а и арабинът трябваше само да се наведе и пилумът мина над него. Закар подаде автомата от отвора и започна да стреля напосоки по Пит, докато се катереше по последните стъпала. Когато изскочи на палубата, Пит вече се прехвърляше през релинга. Куршумите пищяха диво около него и той скочи тромаво на пясъка. Болка прониза десния му глезен, когато се опита да се изправи, и той заподскача на един крак. Каналът му се стори отдалечен на километри. Трупът на Салаам обаче се оказа много по-близо. Пит знаеше, че мазният арабин беше въоръжен с пистолет. Изкуцука до него и започна да претърсва земята около трупа.

— Това ли търсиш? — чу изведнъж подигравателен глас.

Пит неохотно погледна през рамо и видя Закар, насочил пистолета право в главата му.

Пит не разбра защо арабинът не го застреля веднага. Но после забеляза, че гледа някъде покрай него. Предпазливо изви очи и проследи погледа му към канала, където във водата се беше появило нещо необичайно.

Някаква смътна светлина се виждаше във водата и постепенно ставаше по-ярка, а на повърхността изскачаха милиони мехурчета. Първото, което изскочи от дълбините, бяха няколко ярки ксенонови прожектора, след тях на повърхността се издигна пластмасов купол и накрая издължен бял корпус — „Куршум“ изплуваше.

Седнали пред пулта за управление, Дърк и Джордино изгледаха със страхопочитание римската галера, след това видяха Пит, застанал под прицела на пистолет. И двамата мъже бяха осветени от ярките светлини на подводницата. Дърк едва не се задави, като позна арабина.

— Това е терористът от Ерусалим — възкликна той. — Дръж прожекторите насочени към него.

И преди Джордино да успее да отговори, вече беше при задния люк, отвори го и изскочи на хлъзгавата палуба. От там скочи на баластната цистерна, все още стиснал „Моби Дик“. Подводницата беше на три-четири метра от пясъчното възвишение и Джордино я завъртя да застане с носа към галерата. Дърк обаче не можеше да чака да я приближи още, затова скочи и заплува към брега, като внимаваше книгата да е над водата.

Застанал на палубата на галерата, Закар наблюдаваше случващото се с нарастваща тревога. Отново насочи пистолета към Пит, стреля бързо и го видя как се просва на пясъка. След това насочи вниманието си към подводницата. Макар да чу плисъка, когато Дърк скочи във водата, не го видя да излиза на брега, защото прожекторите на „Куршум“ го заслепяваха. Прицели се внимателно и улучи единия, след това стреля няколко пъти по пластмасовия купол и успя да изгаси и втори прожектор. Тогава забеляза високата фигура, която се появи на брега с протегнати напред ръце.

Закар стреля първи, но не улучи, макар куршумът да мина на педя от главата на Дърк-младши. Дърк продължи право към арабина, без да прави опит да се прикрие. Тялото му кипеше от чувства — от любов към Софи до гневни изблици и желание за мъст. Но нямаше никакво усещане за страх.

Вдигнал колта 45-калибър, който държеше в протегнатите си ръце, той бавно дръпна спусъка. Нито трясъкът на изстрела, нито ритането на оръжието успяха да го накарат да забави крачка. Продължи напред като робот и след всяка крачка стреляше пак.

Първият куршум сцепи релинга до Закар, той трепна и не можа да се прицели както трябва за ответния откос, който отиде твърде високо. Следващият куршум от револвера се заби в рамото на арабина и едва не му откъсна ръката, завъртя го, той залитна и падна върху релинга, където втори куршум се заби в ребрата му.

Животът вече изтичаше от Закар, но Дърк не му позволи да умре бавно, а заби в тялото му още пет куршума, които го превърнаха в грозна кървава пихтия.

Спря и се вторачи в мъртвия терорист. Ехото от изстрелите постепенно утихваше.

Съмър — беше помогнала да прекарат „Куршум“ през подводния канал — излезе на подводната тераса, забърза към пясъка и се втурна задъхана към брат си.

— Къде е татко?

Дърк кимна мрачно към проснатото тяло с римски доспехи и шлем близо първия убит нападател. През това време дотича и Джордино и тримата се втурнаха към простряното на земята тяло.