Клайв Къслър - Златото на Спарта

— Добре… — отвърна Реми.

— Моля те, кажи ми, че не си открила бутилка с течна ебола — обади се Сам.

— Не.

— Какво тогава.

— Не съм сигурна откъде трябва да започна…

— Откъдето предпочиташ.

Селма стисна устни, замисли се за кратко, после каза:

— Преди всичко, този символ на дъното — насекомото… Нямам идея какво означава. Съжалявам.

— Няма нищо, Селма, продължавай.

— Нека се върна малко назад. За самата кутия: пантичките и резето са направени от месинг, а дървото е от вид бук, който расте само на няколко места в света. Най-много има в Пиренеите в южна Франция и в северна Испания. Що се отнася до подложката вътре, тя може да се окаже сама по себе си откритие. Не е изключено при датирането да излезе, че това е най-ранният европейски образец за мушама. Представлява шест слоя телешка кожа, потопени в безир. Външните пластове са изсъхнали и леко мухлясали, но вътрешните са в перфектно състояние. Стъклото също е забележително: с много високо качество и доста дебело, почти цял инч. Макар да не съм склонна да опитвам, съм убедена, че може да издържи сериозен удар. Етикетът е изработен от ръчно обработена кожа и е залепен с лепило и вързан в горната и долната си част с конопена връв. Както виждате, надписът е издълбан в кожата, а после е запълнен с мастило. Много рядък вид мастило, смес от Aeonium arboretum, „Schwartzkopf“ …

— Може ли на английски? — прекъсна я Реми.

— Вид черна роза. Мастилото е смес от листата на цветовете й и смачкани плюещи бръмбари, които обитават само островите в Лигурско море. Сега за самия надпис… — Селма придърпа бутилката към себе си, изчака Сам и Реми да се приближат и включи работната халогенна лампа над главата си. — Виждате ли тази фраза: „measures usuelles“ . На френски означава „традиционни мерки“. Тази система не се използва от около сто и петдесет години. А тази дума тук, demi , означава „половини“; грубо казано, отговаря на английската пинта, приблизително около 470 милилитра.

— Малко течност като за такова шише — отбеляза Реми. — Трябва да е заради дебелината на стъклото.

Селма кимна.

— За самото мастило. Както се забелязва, на места е избледняло, така че ще ми отнеме време да възстановя образа, но виждате ли двете букви в ъглите горе вляво и вдясно и двете числа в долните ъгли?

Те кимнаха.

— Числата обозначават година. Едно и девет.

— Хиляда деветстотин и деветнайсета? — предположи Реми.

— Хиляда осемстотин и деветнайсета — поправи я Селма. — А буквите, А и А, са инициали.

— И те принадлежат на…? — нямаше търпение да разбере Сам.

Селма се наведе напред и замълча.

— Добре, имайте предвид, че не съм сигурна. Трябва да направя още проучвания, за да се уверя.

— Ясно.

— Мисля, че инициалите са на Анри Аршамбо.

Сам и Реми осмислиха името, спогледаха се, после пак се обърнаха към Селма, която се усмихна смутено и сви рамене.

— Я да проверя дали мислим за едно и също: за онзи Анри Аршамбо ли говориш?

— Именно — потвърди Селма. — Анри Емил Аршамбо, главният енолог на Наполеон Бонапарт. Ако не греша, намерили сте бутилка от изгубената изба на Наполеон.

Севастопол

От храстите излетя фазан и се стрелна към небето, размахвайки ожесточено крила в режещия утринен въздух. Хедеон Бондарук изчака, за да даде преднина на птицата, после подпря пушката на рамо и стреля. Фазанът се завъртя в небето и безжизнен полетя към земята.

— Добър изстрел — поздрави го Григорий Архипов, който стоеше наблизо.

— Марш! — излая Бондарук на фарси.

Двата лабрадор ритрийвъра, които седяха търпеливо до краката му, скочиха и се завтекоха към падналата птица. По земята наоколо бяха разхвърляни поне дузина трупа на фазани, всичките накъсани на парчета от кучетата.

— Мразя вкуса им — обясни Бондарук, като изрита единия с крак. — Но на кучетата упражнението им харесва. А ти, Холков? Обичаш ли лова?

Застанал на няколко метра зад Архипов, Владимир Холков наклони глава на една страна, замисли се и каза:

— Зависи от плячката.

— Добър отговор.

Холков и Архипов служиха през голяма част от времето заедно в Спецназ. Архипов беше командирът, Холков — верният изпълнителен офицер, и тази връзка продължи в цивилния им живот като най-високоплатени наемници. През последните четири години Хедеон Бондарук неизменно плащаше най-добре за услугите им, от което Архипов натрупа солидно богатство.

След като докладваха на Бондарук, че не са успели да открият семейство Фарго, Холков и Архипов бяха извикани тук, в лятната вила на шефа в подножието на планините на Кримския полуостров. Макар двамата да пристигнаха предишния следобед, Бондарук още не бе споменал за случая.