Клайв Къслър - Златото на Спарта

— Добре, продължавай.

— Година по-късно Наполеон успял да избяга, върнал се във Франция и събрал армия. Луи XVIII напуснал трона и Наполеон отново се качил на него. Това било началото на стоте дни, както ги наричат историците, макар че в действителност били по-малко. По-малко от три месеца след завръщането си, през юни, Наполеон бил разгромен от британските и пруските войски в битката при Ватерло. Наполеон абдикирал и бил заточен от британците на остров Света Елена — парче скала с размери два пъти колкото столицата Вашингтон, в средата на нищото в Атлантическия океан между западна Африка и Бразилия. Там той прекарал последните шест години от живота си и умрял през 1821 г.

— От рак на стомаха — допълни Сам.

— Това е общоприетата версия, въпреки че според много историци е бил убит, отровен с арсеник. Както и да е, това ни връща към изгубената изба. Митът датира от 1852 г. и предсмъртното признание на контрабандист на име Лионел Ариен, който твърдял, че през юни 1820 г., единайсет месеца преди смъртта на Наполеон, в една кръчма в Хавър с него се свързал пратеник на Наполеон. Войникът, когото Ариен наричал „майора“, наел него и кораба му „Фокон“, да го закара до Света Елена, откъдето да вземе товар и да го закара до място, което щяло да му бъде съобщено след напускането на острова. Според Ариен, когато след шест седмици стигнали до Света Елена, в едно заливче ги посрещнал мъж в гребна лодка, който качил на борда дървено сандъче с размери около трийсет на шейсет сантиметра. Застанал с гръб към Ариен, майорът отворил сандъчето, проверил съдържанието му, запечатал го отново, а после извадил меча си и убил мъжа от лодката. Вързал тялото му с котвена верига и го изхвърлил през борда, а лодката потопил. Легендата твърди, че в този момент от разказа Ариен се споминал — ей така, в средата на изречението, отнасяйки със себе си всички предположения за съдържанието на сандъчето и за мястото, на което са го закарали заедно с майора. Това можеше да е краят на историята, ако не беше Лакано.

— Личните лозя на Наполеон? — уточни Сам.

— Правилно. Докато Ариен и мистериозният майор плавали към Света Елена, лозята в Лакано, които френското правителство великодушно позволило да останат част от имението на Наполеон, били опожарени от неизвестен подпалвач или подпалвачи. Не само лозята, но и винарната, избата, всички бурета били напълно унищожени. Дори земята не ставала за нищо, покрита със сол и пепел.

— Семената също — предположи Реми.

— Да, те също. Всъщност го кръстили „Лакано“ за по-удобно. В действителност лозята били от семе, взето от корсиканските райони на Аячио Патримонио. Наполеон накарал Аршамбо да направи кръстоска, за да създаде сорта „Лакано“. Докато още бил на власт, Наполеон поръчал семената от сорта „Лакано“ да се държат в специални хранилища в Амиен, Париж и Орлеан. Според легендата, докато пожарът бушувал в Лакано, семената загадъчно изчезнали. Предполага се, че били унищожени. Сортът „Лакано“, който растял само в този крайбрежен регион на Франция, бил изгубен завинаги.

— Добре, да допуснем за момент, че всичко това не са празни приказки — прекъсна я Реми. — Какво излиза? ОТ изгнаничеството си Наполеон изпраща таен пратеник или пощенски гълъб, или не знам какво, до Анри Аршамбо, за да му нареди да приготви една последна партида вино „Лакано“ и да го достави на Света Елена. После заповядва на верните си агенти във Франция да опожарят лозята, да съсипят почвата, да откраднат и унищожат семената. Няколко месеца по-късно нарежда на този… майор да отиде на Света Елена и да вземе виното, за да го закара на неизвестно място. Правилно ли съм схванала? — Реми погледна към Сам, после към Селма.

— Май да — рече Сам.

Тримата замълчаха за десетина секунди, гледайки бутилката с нови очи.

— Колко струва? — попита Реми.

— Твърди се, че в онова сандъче, което майорът и Ариен взели от Света Елена, имало дванайсет бутилки. Явно едната вече е счупена. Ако сандъчето беше невредимо… бих казала, девет-десет милиона долара… стига да се намери подходящият купувач, разбира се. Но то не е, така че цената пада. Доколкото мога да предположа, всяка бутилка би трябвало да струва някъде между шестстотин и седемстотин хиляди долара.

— Една бутилка вино! — ахна Реми.

— Да не говорим за историческата и научната стойност — добави Сам. — Става дума за сорт семена, който по всяка вероятност е изчезнал.

— Какво възнамерявате да правите? — попита Селма.