Клайв Къслър - Златото на Спарта

Пушката се завъртя в ръцете на Бондарук и цевта изплю оранжев пламък. Дясната китка на Архипов изчезна във фонтан от кръв. Някогашният спецназ залитна крачка назад, загледан за миг в бликащата струя от ръката си, после изстена и падна на колене.

Холков, застанал на няколко крачки встрани от него, отстъпи, гледайки невярващо оръжието в ръцете на Бондарук. Архипов стисна немощно ръката си, после вдигна очи към Холков.

— Защо…? — изхриптя той.

Бондарук се приближи до него и го погледна отгоре.

— Не те виня, Григорий, но в живота всичко е низ от причини и следствия. Ако беше действал по-бързо с Фробишър, Фарго нямаше да имат време да се намесят.

После вдигна отново пушката, насочи я към левия глезен на Архипов и натисна спусъка. Стъпалото му изчезна. Архипов изкрещя и се сгърчи. Бондарук зареди още два патрона, после методично отстреля лявата ръка и дясното му стъпало. След трийсет секунди Архипов замря.

Бондарук погледна Холков.

— Искаш ли мястото му?

— Моля?

— Предлагам ти повишение. Приемаш ли?

Холков пое дълбоко въздух.

— Трябва да призная, че стилът ви на управление ме кара да се замисля.

Бондарук се усмихна.

— Архипов е мъртъв не защото допусна грешка, Владимир. А защото допусна грешка, която не може да бъде поправена. Фарго вече са замесени, а ние не можем да си позволим това усложнение. Грешките са позволени, но не и непоправимите. Искам да ми отговориш сега!

Холков кимна:

— Приемам!

— Чудесно! Да идем да закусим.

Бондарук се насочи към къщата, кучетата го следваха по петите. После спря и се обърна.

— Между другото, когато се върнем, добре би било да прегледаш американските новини. Чух, че някакъв местен, по-точно полицай от Мериленд, се натъкнал на потънала германска миниподводница.

— Нима?

— Интересно, нали?

Лахоя

— Не може да бъде — каза Сам. — Избата на Наполеон не е… това е просто…

— Легенда — довърши Реми.

— Точно!

— А може би не е — отвърна Селма. — Нека първо обърна малко внимание на историята, за да поставим нещата в правилния им контекст. Знам, че и двамата като цяло сте запознати с историята на Наполеон, но имайте търпение. Няма да ви отегчавам с личния му живот. Започвам от първата му задача като командир. Корсиканец по рождение, Наполеон спечелил първата си победа при обсадата на Тулон през 1793 г. и бил повишен в бригаден генерал, а малко по-късно бил провъзгласен за командващ на Западната армия, на Вътрешната армия и на френската армия в Италия. През следващите няколко години той водил поредица от битки в Австрия и се върнал в Париж като национален герой. След кампанията в Египет, която в най-добрия случай може да се нарече посредствен успех, той се върнал във Франция и организирал преврат, благодарение на който ставал Първи консул на новото френско правителство. Следващата година започнал втората си италианска кампания, като повел армия през Ленинските Алпи…

— Известната картина с него на коня… — сети се Реми.

— Именно. Възседнал кон, който се изправя на задните си крака, с издадена брадичка и протегната ръка към далечината… Истината обаче е малко по-различна. Първо на първо, много хора мислят, че името на този кон е Маренго, но по това време той се казвал Стири, едва няколко месеца по-късно след битката при Маренго бил прекръстен така. Но най-интересното е друго: Наполеон всъщност изминал по-голямата част от прехода върху муле.

— Не подхожда много на образа му.

— Да. Както и да е, след кампанията Наполеон се върнал в Париж, където бил обявен за Първи консул до живот — с една дума, „великодушна диктатура“ с отворен край. Две години по-късно сам се провъзгласил за император. През следващите десетина години водил битки и подписвал договори, и така до 1812 г., когато направил грешката да нахлуе в Русия. Нещата не се развили според очакванията му и той бил принуден да оттегли войските си през зимата, което сериозно обезкървило великата му армия. Върнал се в Париж, а през следващите две години водил борби с Прусия и Испания не само зад граница, но и на френска територия. Скоро след това Париж паднал. Сенатът обявил империята на Наполеон за мъртва и през пролетта на 1814 г. той предал управлението на Луи XVIII от династията на Бурбоните. Месец по-късно Наполеон бил заточен на Елба, а жена му и синът му избягали във Виена…

— Не става дума за Жозефина, нали? — прекъсна я Сам.

— Не. По примера на Хенри VIII Наполеон се развел с нея през 1809 г., защото не могла да му роди наследник, и се оженил за дъщерята на австрийския император, Мария Луиза, която го дарила със син.