Клайв Къслър - Златото на Спарта

— После две хиляди и петстотин години по-късно Наполеон някак си се е натъкнал на тях. Как или къде, няма да разберем, докато не стигнем до храма.

— Вълнуващо е. Почти съжалявам, че не съм с вас — каза Селма.

— Вместо в удобния си кабинет? Изненадани сме — пошегува се Реми.

— Прави сте, по-добре да разгледам снимките, като се приберете.

Побъбриха още няколко минути и прекъснаха връзката.

Селма чу стъпки зад гърба си и се обърна. Беше един от бодигардовете, пратени от Руб Хейуд.

— Бен, нали?

Той се обърна.

— Да, Бен.

— Мога ли да направя нещо за теб?

— А, не. Просто ми се стори, че чувам нещо, и дойдох да проверя. Явно си говорила по телефона.

— Как си? Не изглеждаш добре.

— Лека настинка. Сигурно съм я хванал от дъщерите ми.

Проходът Гран Санбернар на границата между Швейцария и Италия

Сам и Реми установиха, че има два начина да стигнат до прохода: откъм Аоста от италианската страна на границата и откъм Мартини от швейцарката страна — пътят, по който бяха вървели Наполеон и неговата армия преди почти два века. Сам и Реми избраха по-краткия, откъм Аоста, и тръгнаха по шосето на север през Етрубъл и Сан Реми, изкачвайки се все по-високо в планината към входа на тунела „Гран Санбернар“.

Тунелът — същинско чудо на инженерната мисъл — пресичаше планината в продължение на близо шест километра и свързваше долините на Аоста и Мартини, осигурявайки безопасен път, защитен от лавини.

— Някой друг път ще те видим — каза Сам, като подмина отбивката и продължи по малкото шосе. Тунелът щеше да удължи пътя им с един час, а тъй като не знаеха колко време ще им е нужно, за да се справят с последния ред от загадката, предпочетоха да побързат.

След още половин час Сам и Реми пресякоха тесен каньон и стигнаха до езерото. Разделено от въображаемата граница между Италия и Швейцария, езерото представляваше овал от синьо-зелена вода, обграден от високи скали. На източния бряг, откъм швейцарската страна, се намираха странноприемница и манастир, а на западния, откъм италианската, имаше три сгради: хотел, служебна сграда и бараки на карабинерите. Високо в небето грееше ярко слънце, блестеше върху водата и хвърляше сенки по върховете на планината откъм южния бряг.

Сам спря на паркинга в края на езерото срещу хотела. Слязоха от колата и се протегнаха. Наблизо имаше още четири автомобила. По пътя се разхождаха туристи и снимаха езерото и околните върхове.

Реми сложи слънчевите си очила.

— Зашеметяващо!

— Помисли си само: стоим на същото място, на което и Наполеон по времето, когато Америка е била само на двайсетина години. Доколкото знаем, той току-що е намерил кариатидите и двамата с Лоран замислят плана си.

— Или се тревожат как да се измъкнат живи от планината посред бурята.

— Или това — съгласи се Сам. — Добре, сега на нас ни трябва храм. Сигурно е на онова възвишение зад хотела.

— Извинете, извинете — провикна се глас на английски език с италиански акцент. Обърнаха се и видяха слаб мъж в син костюм, който вървеше към тях.

— Да?

— Простете — мъжът заобиколи Сам и спря пред колата. Погледна листчето, което държеше в ръка, после номера на колата, — мистър и мисис Фарго?

— Да.

— Имам съобщение за вас. Жена на име Селма се опитва да се свърже с вас. Каза, че трябва спешно да й се обадите. Можете да използвате телефона в хотела, ако желаете.

Те го последваха до телефона във фоайето. Сам въведе номера на кредитната си карта и набра Селма. Тя вдигна още при първото позвъняване.

— Имаме проблем!

— Съжалявам, изгубихме сигнал някъде при Сан Реми. Какво става?

— Вчера, докато говорехме по телефона, един от бодигардовете на Руб — Бен, се мотаеше в кабинета. Отначало не му обърнах внимание, но после ме загриза съмнение. Проверих компютрите. Оказа се, че някой е включил устройство, за проследяване в компютъра, после го е махнал.

— Би ли обяснила?

— USB-устройство със софтуер, който записва ударите на клавишите. Вкарваш го и го оставяш. Докато е включено, запаметява всичко, което аз пиша на компютъра. Всички електронни писма, всички документи. Мислите ли, че е възможно Бондарук да държи Бен?

— Възможно е, но в момента това не е важно. Той там ли е сега?

— Не, закъснява за смяната си днес.

— Ако се появи, не го пускай вътре. Ако трябва, звънни на шерифа. Като затворим, веднага звънни на Руб и му кажи това, което разказа на мен. Той знае какво да прави.