Клайв Къслър - Златото на Спарта

— Да, да. Видяхте горе.

— А нещо друго? Бутилка с френски надпис на нея?

— Френски? Не, не. Не е имало бутилка.

Сам и Реми се спогледаха.

— По дяволите — не се сдържа Сам.

— Нямало бутилка — повтори Андрей, — само кутия.

— Какво?

— Френски надпис, нали?

— Да.

— В ковчега имало кутия. Малка, като… самун хляб.

— Да, точно това! — възкликна Реми.

Андрей заобиколи Сам и Реми и се върна по коридора. Те бързо го последваха. Андрей спря пред първата ниша до стълбата. Коленичи, бръкна в нея, порови малко и извади дървена кутия с надпис на кирилица. Беше сандък за боеприпаси от Втората световна война.

— Това ли? — попита той, като отвори капака. Върху изгнилото зебло, полузаровена под канапи, ръждиви инструменти и кутии боя, ги чакаше познатата кутия.

— Мили боже! — издума Сам.

— Може ли? — попита Реми.

Андрей сви рамене. Реми коленичи и внимателно извади кутията. Огледа я внимателно от всички страни, после погледна към Сам и кимна.

— Има ли…? — попита той.

— Нещо вътре? Да.

Триест, Италия

Телефонът на Сам иззвъня и той погледна екрана. Селма.

— Ставаш все по-добра — каза той, — този път загадката ти отне по-малко от два часа.

Сам и Реми седяха на балкона на гранд хотел „Дучи д’Аоста“ и се любуваха на светлините на „Пиаца Унита д’Италия“ и на виждащото се в далечината пристанище.

— Е, вече дешифрирахме единайсет реда загадки и стотици символи — засмя се Селма, — започваме да усвояваме езика.

След като отвориха кутията и се увериха, че вътре наистина има бутилка от Изгубената изба на Наполеон, Сам и Реми се изправиха пред сериозна дилема. Очевидно Андрей не знаеше колко ценна е тази вещ, престояла в семейните катакомби повече от два века. Всъщност тя не принадлежеше нито на тях, нито на Андрей, а на френския народ и беше част от неговата история.

— Това е рядка бутилка вино — обясни Сам на Андрей.

— Така ли? Френска, казвате?

— Да.

Андрей изсумтя.

— Наполеон осквернил гроба на Традонико. Вземете бутилката!

— Искаме да ви дадем нещо в замяна — настоя Реми.

Андрей присви очи и потърка брадичката си.

— Три хиляди куни.

Сам пресметна наум.

— Около петстотин долара — каза той на Реми.

Очите на Андрей светнаха.

— Имате американски долари?

— Да.

Андрей протегна ръка.

— Разбрахме се!

— Току-що ви изпратих загадката — каза Селма.

— Ще ти се обадим, когато имаме отговор — обеща Сам и затвори.

Реми придърпа един стол и надникна през рамото му.

— Този път е по-дълга — каза тя.

„Източно от Дубр

третият от седем ще се надигне

Царят на Йовис

Алфа до омега, Савоя до Новара, спасителят на Стири.

Храмът на кръстопътя на Завоевателя.

Тръгни на изток от купата и ще намериш знака.“

— Първите пет реда следват познатия модел — каза Реми, — но последният е различен. Никога досега не са били толкова ясни.

— Прав си, за първи път казват: „Иди там и намери това“. Може би сме стигнали до последната загадка, Реми.

Тя кимна.

— Да я разнищим тогава.

Започнаха, както и предишните пъти — извадиха всички думи, които приличаха на имена на хора или на места. За „дубр“ сведоха избора до две възможности: Ад Дубр, село в северен Йемен, и „дубр“ — келтска дума за вода.

Сам внимателно проучи северен Йемен с помощта на „Гугъл Земя“.

— Около сто и двайсет километра планини и пустиня, след това Червено море. Не ми изглежда възможно това да е част от загадката. Досега всички места бяха в Европа.

— Съгласна съм. Да минем нататък. Кой е царят на Йовис?

Сам провери.

— Няма такъв. Йовис не е царство или територия. Това е латинското име на Юпитер, царят на боговете в римската митология, както Зевс в гръцката.

— Опитай тогава да търсиш „Юпитер дубр три седем“.

— Нищо не излиза. — Сам опита с различни комбинации, но без полза. — Какъв беше петият ред?

— „Храмът на кръстопътя на завоевателя“.

Сам пробва „Кръстопът на завоевателя“ и „Юпитер“, но пак без резултат. След това написа „Юпитер“ и „храм“.

— Бинго — измърмори той, — има много храмове, посветени на Юпитер: в Ливан, в Помпей… и в Рим. Това е! Хълмът Капитолия в Рим е посветен на капитолийската божествена триада: Юпитер, Юнона и Минерва. Ето го и разковничето: той е един от Седемте хълма на Рим.

— Нека позная: третият. „Третият от седем ще се надигне“.

— Да — Сам намери карта, която показваше как е изглеждал районът по време на Римската империя. Завъртя екрана, за да може и Реми да види. Тя се усмихна.