Клайв Къслър - Златото на Спарта

— Виждаш ли нещо познато?

— Различно от Капитолийския хълм? Не.

— Погледни на запад.

Сам проследи екрана с пръст и спря на синята криволичеща линия от север на юг.

— Река Тибър.

— А каква беше келтската дума за „вода“?

— Дубр — ухили се Сам.

— Ако бяха само тези редове, щях да кажа да тръгваме за Рим. Нещо обаче ми подсказва, че не е толкова просто.

След като двамата приеха, че последният ред, „Тръгни на изток от купата и ще намериш знака“, ще се изясни, когато стигнат до целта, те насочиха вниманието си към четвъртия и петия ред: „Алфа до Омега, Савоя до Новара, спасителят на Стири Храмът на кръстопътя на завоевателя“. Следващите два часа мислиха, отбелязваха и се въртяха в кръг, без никакъв резултат.

Малко преди полунощ Сам се отпусна в стола и прокара пръсти през косата си. Внезапно ръката му замръзна.

— Какво има? — попита Реми.

— Трябва ми биографичната справка за Наполеон онази, която Селма ни изпрати. — Той се огледа, взе айфона си и намери въпросното писмо. — Ето, Стири!

— Какво за Стири? — Реми прегледа бележките си. — Област в Австрия.

— Както и името на коня на Наполеон — поне до Битката при Маренго през 1800 г. Тогава го прекръстил, за да увековечи победата.

— Спасителят на Стири… значи някой, който е спасил коня на Наполеон. Ветеринар ли търсим? Може би доктор Дулитъл?

— Надали — засмя се Сам.

— Е, все е някакво начало. Да приемем, че двете предходни фрази, „Алфа до Омега, Савоя до Новара“, по някакъв начин са свързани с този спасител. Знаем, че Савоя е област във Франция, а Новара — провинция в Италия…

— Освен това са свързани и с Наполеон — прекъсна я Сам. — В Новара е бил щабът на управлението на кралство Италия, преди да го предаде на Савоя през 1814 г.

— Точно така. Да се върнем на предишната част, „алфа до омега“.

— Началото и краят, раждането и смъртта, първото и последното.

— Може би става дума за този, който е отговарял първи за управлението на Италия, и този, който го е поел през 1814 г. Не, не е това. Вероятно търсим едно име. Може би някой, който е роден в Савоя и е умрял в Новара.

Сам написа имената в „Гугъл“ и си поигра с различни комбинации. След десет минути попадна на сайта на Ватикана.

— Бернар Монжу, роден в Савоя през 923 г., починал в Новара през 1008 г. Обявен за светец от папа Пий XI през 1923 г.

— Бернар… — повтори Реми. — Свети Бернар!

— Да!

— Знам, че не е това, но ме подсеща само за санбернар!

— Близо си — усмихна се Сам. — Кучетата са станали известни покрай манастира и странноприемницата в прохода Гран Санбернар. Ние сме били там, Реми.

Три години по-рано по време на велопоход в Ленинските Алпи двамата спряха в една странноприемница в прохода Гран Санбернар. Макар мястото да бе известно най-вече с грижата си за ранените и изгубените през единайсети век, то имаше и друг повод за гордост — през 1800 г. тук намерили подслон Наполеон и неговите войници на път за Италия.

— Не знам дали има сведения за това — каза Сам, — но със сигурност Наполеон е бил много признателен на хората от странноприемницата, които са се погрижили за Стири. Високо в планината, насред буря, това е било равносилно на спасение.

— Звучи логично. А сега последният ред: „Храмът на кръстопътя на завоевателя“. Тези планини са видели много завоеватели: Ханибал, Карл Велики, римляните…

Сам вече пишеше на лаптопа. Откри статия от Оксфордския университет, в която се говореше за експедиция до храма на Юпитер на връх, близо до прохода.

— Храмът е бил построен от император Август през 70 г. — прочете Сам.

Той потърси местоположението му на картата с помощта на „Гугъл Земя“. Реми надничаше над рамото му. Сателитните снимки показваха само назъбени сиви скали от гранит.

— Не виждам нищо — изпъшка Реми.

— Там е. Може да е само купчина камъни, но е там.

— Добре, ако погледнем на изток от храма… — тя прокара пръст по екрана през езерото до скалите по южния бряг. — Не виждам нищо, което да напомня на купа.

— Резолюцията е ниска. Може би трябва да отидем на самото място.

— Имам чудесна новина — каза Селма, когато Сам и Реми й се обадиха петнайсет минути по-късно. — Но нека проверя първо някои неща и ще ви се обадя. Ще се опитам да ви кача на първия самолет утре сутринта.

— Колкото по-рано, толкова по-добре — каза Реми, — вече сме на финалната права.

— Значи, ако вярваме на историята на Бъклин за „безсмъртните“ и спартанците, приемаме, че спартанците са пренесли кариатидите през Италия до прохода Гран Санбернар и после…?