Клайв Къслър - Изгубената империя

Сам се засмя.

— Любимият ми атракцион като дете.

— Сам, това все още ти е любимият атракцион.

— Вярно е.

След няколко минути стигнаха на сто метра от устието на провлака. Усетиха как лодката трепери под краката им и набира скорост, достигайки пет възела за броени секунди.

— Позна — поздрави го Реми.

Сам, наясно със силата на течението край бреговете на Занзибар, беше предвидил опасността от подобни условия и тук. Разположено по този начин покрай брега, с прилив от юг, устието на провлака представляваше хидравличен вакуум, който засмукваше океана от юг и го плюеше на север.

Той изключи двигателя, за да пести гориво, и стисна здраво кормилото.

— Добрата новина е, че няма защо да се тревожим да не го изпуснем. Течението няма да ни позволи.

Лодката се наклони и кърмата се изметна настрани. Сам коригира първо надясно, после наляво и отново насочи носа към провлака. Реми се държеше здраво за перилата с усмивка на лицето, а кестенявата й коса се вееше назад.

— С каква скорост се движим? — извика тя.

— Десет — дванайсет възела — отвърна Сам през смях. Толкова близо до водната повърхност изглеждаше дори още по-бързо. — Мини напред, моля те. Очите ти ще ми трябват.

— Прието, капитане. Остават петдесет метра — извика тя, като отиде на носа. — Дръж така.

Сам видя една голяма вълна, над метър висока, да се разбива в оголен пясъчен нанос и предупреди Реми. Завъртя кормилото с няколко градуса, за да посрещне вълната, която удари носа отдясно и килна лодката. Носът се завъртя. Сам натисна здраво кормилото надясно, за да компенсира, докато вълната отмине и съдът отново се върне на курса си.

— Изглежда добре. Дръж така извика Реми. — Двайсет метра.

Сам се наведе през перилата на десния борд и погледна надолу. Индигово синята вода беше дълбока десетина метра, но на два метра вдясно се виждаше бялото дъно. Отляво — същото.

— Нямаме много накъде да бягаме — каза той. — Как изглежда напред?

— Още по-тясно. Какво ще кажеш да забавим малко?

— Разбира се.

Реми се завъртя по корем, взе котвата на Данфорт от мястото й, хвърли я през носа и остави въжето да се плъзне между ръцете й, докато усети, че котвата е стигнала дъното. Подръпна въжето с няколко сантиметра и го върза за перилото. Лодката забави ход и накрая се движеха на пресекулки.

— Десет метра — каза Реми.

В този момент изведнъж сякаш настъпи слънчево затъмнение и лодката се плъзна в провлака. Отляво и отдясно надвиснаха зелени стени, а над главите им се точеше тясна назъбена лента синьо небе. Сам погледна назад и му се зави свят, когато входът на провлака се затвори като люк на космически кораб.

— Приближаваме завой — извика Реми. — Четирийсет и пет градуса дясно на борд.

Сам се обърна напред.

— Готов съм.

— Три… две… едно… Завий!

Сам завъртя кормилото четвърт оборот наляво и го задържа.

— Завой дясно на борд! — извика Реми.

Сам отново завъртя кормилото.

— Задръж така — каза Реми. Минаха няколко секунди. — Добре, отпусни ляво на борд. Още… още… Добре. Дръж така.

Като по даден знак течението утихна и лодката продължи бавно. Провлакът леко се разшири и сега имаха по четири-пет метра от двете си страни.

— Издърпай котвата — извика Сам, — струва ми се, че вече всичко е наред.

Реми извади котвата и се върна при него. Откъм бреговете се носеха звуците на джунглата, тънеща в здрач: папагали грачеха жално, крякаха жабите, жужаха насекоми.

— Колко е спокойно — каза Реми, като се огледа. — Малко призрачно, но спокойно.

Сам извади картата и я разгъна на покрива на кабината. Реми светна с фенерчето. Сам очерта острова с показалец.

— Трябва ни обиколката.

Реми взе пергел и започна да обхожда бреговата линия, като отбелязваше с молив носовете и характерните извивки. После надраска няколко изчисления в полето и каза:

— Големият Сукути е към петнайсет километра, плюс-минус, Малкият — около девет.

Сам погледна часовника си.

— Ще стигнем до другия край на провлака след двайсет минути. Ако ринкерът веднага започне следващата си обиколка, ще мине покрай северната страна на провлака след още двайсет минути. Ако не се покаже, вероятно няма да има повече обиколки тази вечер или обикалят веднъж на няколко часа.

— Много „ако“ се събраха — отвърна Реми. — В случай че се окаже последното, може да се сблъскаме с тях някъде покрай брега. Да се надяваме, че първи ще ги видим.

Сам кимна.

— Направи ми услуга. Намери всички ниши и дупки по брега. Трябва да сме готови да се скрием на мига.