Клайв Къслър - Изгубената империя

— Реми, слез долу — прошепна той.

— Сам…

— Моля те, Реми.

Лодката леко се залюля, когато тя се спусна по стълбата.

Сам свали бинокъла. Изтри дясната си длан в крачола на панталона си, взе пистолета, протегна ръка между клоните и се прицели в тъмния силует зад кормилото на катера. Проигра сценария наум: първо водача, после прожектора и накрая втория човек, преди да е имал време да се скрие или отвърне на огъня. По два изстрела за всеки, после спира и изчаква за признаци на живот.

Катерът се приближи още повече.

Сам си пое дълбоко въздух.

Изведнъж моторът на ринкера изръмжа, носът му се вдигна и зави наляво. След пет секунди катерът изчезна от погледа му.

Сам издиша облекчено. Почука два пъти на покрива на кабината. След няколко секунди Реми прошепна:

— Чисто ли е?

— Чисто е. Виж картата. След колко време ще се скрият зад северния нос на Малък Сукути?

Чу се шумолене на хартия в мрака и дращене на молив.

— Имат малко повече от миля. След двайсет и пет минути можем да бъдем спокойни.

За всеки случай изчакаха трийсет минути, преди да се измъкнат от гъсталака и да напуснат провлака. През следващите четирийсет минути караха покрай северния бряг, без да се отдалечават на повече от петнайсет метра от брега и без да надвишават тихата, макар и дразнеща скорост от три мили в час.

Захапала фенерче между зъбите си, Реми се беше навела над картата и местеше пергелите. Вдигна очи и извади фенерчето от устата си.

— В момента ринкерът би трябвало да се намира около южния нос на Малък Сукути. Имаме поне двайсет минути.

Когато стигнаха до северния нос на Голям Сукути, спряха да огледат брега с бинокъла, после продължиха напред.

— Кеят е на по-малко от миля — каза Реми.

— Какво мислиш, да спрем по средата?

— Звучи добре.

Взеха разстоянието за дванайсет минути. Отляво се виждаше лунният пейзаж на острова, който се издигаше от брега, за да се срещне с дъждовната гора. Сам намали скоростта, докато Реми огледа бреговата ивица.

— Тук изглежда добре — каза тя и се премести на носа.

Сам зави наляво, обърна лодката към брега, следвайки указанията на Реми, докато тя извика: „Стоп“.

Сам отне мощността, взе раниците от палубата и отиде при Реми. Тя се прехвърли от другата страна, а той я хвана за китките и я спусна. Водата й стигаше до кръста. Подаде й раниците.

— Ела тук — каза Реми.

— Какво има?

— Ела тук, ти казвам.

Той се усмихна и се наведе колкото може, за да може тя да го целуне по бузата.

— Внимавай. Давенето забранено — каза тя.

— Ще го имам предвид. Ще се видим след няколко минути.

Следващата част от плана мина много по-гладко, отколкото очакваха. Сам обърна лодката, отдалечи я на няколкостотин метра от брега и пусна котва. По негова преценка дълбочината под кила беше петнайсетина метра. Слезе долу и отвори и петте клапана за пропускане на вода. Когато водата стигна до прасците му, се качи горе, скочи и заплува. След пет минути вече беше при плитчините и заплува към Реми.

Двамата заедно гледаха как дхоу бавно потъва и изчезва от погледа им.

Сам отдаде чест на лодката и попита:

— Готова ли си?

— Готова съм — кимна Реми.

Остров Голям Сукути

Вървяха мълчаливо петнайсетина минути — Сам отпред, Реми след него. Придържаха се към по-твърдия мокър пясък, докато стигнаха до една шестметрова купчина камъни, разделяща плажа. Сам се покатери по хлъзгавите камъни, намери си равно място под ръба и надникна от другата страна. След няколко секунди се обърна и махна на Реми да се качи при него.

Двамата заедно надникнаха над камъните. Видяха кея на няколкостотин метра надолу по брега. От едната му страна беше вързана „Нджива“, с осветена в жълто кабина, а срещу нея стояха двата ринкера. Нямаше и помен от водача и пътника.

— Трябва да са минали маршрута отгоре-отгоре, за да се върнат толкова бързо — отбеляза Реми.

— Вероятно обхождат южната страна набързо. С онзи далекоглед на покрива, никой не би се осмелил да подходи от там.

— Сега поне знаем къде са всички. Не забелязвам никакво движение. Ти?

— Не. Имаме два варианта: по суша и по вода.

— По хълма има твърде много нестабилни камъни и никъде не можем да се укрием.

— Съгласен. Значи остава водата.

— Как ще се качим на „Нджива“?

Сам увеличи образа на бинокъла, за да види стълбата на „Нджива“. Беше под метър и половина висока, но от нея се излизаше право пред плъзгащата се врата на кабината.