Клайв Къслър - Изгубената империя

Реми прекара края на въжето през ухото на колана си за гмуркане и го подаде на Сам. Той направи същото и захапа майона между зъбите си.

Изплуваха, поеха си няколко пъти дълбоко въздух и отново се гмурнаха.

Сам направи знак на Реми да снима. Дори да се случеше най-лошото и да изгубеха камбаната, снимките щяха да им позволят поне да я идентифицират. Докато Реми снимаше, Сам се приближи до ръба. Склонът не беше съвсем отвесен, може би около шейсет — шейсет и пет градуса. Не че имаше значение. Както беше предположила Реми, теглото на камбаната беше с десетина-петнайсет килограма над това на камбаната на „Спийкър“. Паднеше ли, ъгълът щеше съвсем малко да убие скоростта й.

Точно тогава, като по знак, пясъкът под камбаната поддаде. Короната й се изправи, олюля се за момент и след това започна да се плъзга все по-бързо надолу по склона.

Без да мисли — нещо, за което моментално съжали, Сам присви крака, отблъсна се силно и я последва. Чу зад себе си приглушения писък на Реми, но резкият плисък на течението го заглуши. Пясъкът го жилеше по тялото. Сам се преобърна презглава и се опита да се насочи към наноса.

Протегнатите пръсти на дясната му ръка закачиха нещо твърдо и през кутрето го прониза остра болка. Без да й обръща внимание, той усещаше как камбаната набира скорост, а булдозерният ефект на отвора се предаваше на инерцията. Погледът на Сам започна да се мержелее; дробовете му изразходваха последният кислород. Сърцето му пулсираше в главата като оръдеен залп.

Действайки изцяло опипом, той плъзна ръка нагоре по извивката на камбаната, после към върха й. Пръстите му напипаха отвора на короната. Вдигна лявата си ръка до устата, взе карабинера и го наниза през короната. Нави го около въжето, а после с палец затвори карабинера.

Камбаната спря. Въжето се опъна с и глухо издрънча като огромна струна. Хватката на Сам обаче го изпусна и той взе да се хлъзга надолу. Заудря по повърхността на камбаната, пръстите му отчаяно търсеха за какво да се захванат. Нямаше нищо. Изведнъж един ръб се плъзна изпод дланта му. Отново го прободе болката в кутрето. Въжето, помисли си той. Свитите му пръсти се бяха озовали върху въжето над отвора на камбаната. Протегна се с другата ръка, хвана въжето и се издърпа нагоре, като в същото време се оттласкваше с крака. Най-сетне видя котвеното въже — чисто бяло сред вихрушка от пясък. Сграбчи го. Усети как нечии пръсти докосват ръцете му. От мрака изплува познато лице. Реми. Погледът му се мержелееше, периферното му зрение тъмнееше. Реми се спусна по котвеното въже, протегна се, хвана го здраво за дяната китка и го задърпа.

Сам инстинктивно се вкопчи във въжето и се заизкачва.

Десет минути по-късно седеше на шезлонга на палубата със затворени очи и отпусната назад глава. След две минути в тази поза вдигна глава и отвори очи. Реми седеше на планшира и го гледаше. Наведе се и му подаде шише вода.

— По-добре ли си? — внимателно попита тя.

— Да. Много по-добре. Само кутрето ме боли. — Той го вдигна и го огледа. Ставата беше права, но подута. Сви пръст и примижа от болка. — Не е счупено. Една лепенка ще го оправи.

— Нищо друго ли ти няма?

Той поклати глава.

— Добре, радвам се да го чуя. Сам Фарго, ти си кръгъл идиот.

— Моля?

— Какво си мислеше, като хукна след това нещо?

— Просто реагирах инстинктивно. Когато осъзнах какво правя, вече беше късно. Като си сложиш главата в торбата…

— Си готов и на еднопосочно пътуване към дъното на океана — довърши Реми и тръсна намръщено глава. — Кълна се, Фарго…

— Съжалявам. И благодаря, че ме прибра.

— Идиот — повтори Реми, после стана и го целуна по бузата. — Обаче си моят идиот. Не е нужно да ми благодариш, но моля, пак заповядай.

— Кажи ми, че не сме я изгубили. — Сам се огледа наоколо. — Изгубихме ли я? — Все още беше леко замаян. Реми посочи зад кърмата, където котвеното въже се спускаше във водата, здраво опънато.

— Докато си подремваше, аз я издърпах. Би трябвало да е на около метър и половина от ръба.

— Браво на теб.

— Не се радвай прекалено. Още не сме я извадили.

— Няма да се плашиш, Реми — рече Сам през усмивка. — Физиката е наш приятел.

Преди да осъществят идеята на Сам обаче, трябваше да приложат малко груба сила. Увил пострадалото си кутре с монтажно тиксо, той стоеше на кърмата и обираше котвеното въже и правеше знаци с ръце, а Реми ги следваше, докато даваше на заден. Спряха корабчето над камбаната. Той разви въжето от кнехтовете, обра го докрай, после пак го застопори.