Клайв Къслър - Кралството

Реми каза:

— Джак, мисля, че трябва да ни обясниш.

— Разбира се. Както се оказа, Ръсел стреля добре, но не идеално. Мисля, че се опита да стреля през мен и да уцели и Аджай. Проклетият му куршум премина през онзи мускул… как се казва, този между рамото и врата?

— Трапецовидния — подсказа Сам.

— Същият. Пет сантиметра вдясно и щях да съм пътник.

— Боли ли те? — попита Реми.

— Не знам къде се намирам. А какво носиш ти, прекрасна Реми?

— Валяше се по пода.

Реми постави кутията до Карна. Той се усмихна и потупа капака.

— Ами тя? — попита Сам.

— А, Жената — дракон. Много просто. Мислеше, че съм мъртъв и свали гарда. Докато вървеше към мен, грабнах пистолета на Аджай — този тук, и я прострелях в десния крак. След това и в левия, за всеки случай. Мисля, че се получи добре. Вие какво ще кажете?

— Съгласен съм — отвърна Сам.

Обърна се към Жилан. Приклекна и пусна Марджъри до нея. Жилан се пресегна и докосна лицето на дъщеря си. Сам и Реми гледаха стъписано, докато очите на Жилан се пълнеха със сълзи.

— Жива е — каза тихо Сам.

— А Ръсел?

— Не.

— Убихте го!? Убихте сина ми!?

— Не ми остави друг избор.

— Тогава аз ще убия теб, Сам Фарго!

— Може да опиташ. Но първо помисли: можехме да оставим и Марджъри да умре. Не го направихме. Джак е можел да те убие. Не го е направил. Тук си заради съпруга си. Изпратил е теб и децата ти да му вършите мръсната работа и сега синът му е мъртъв. Ще слезем оттук и ще те вземем със себе си. А щом се доберем до телефон, ще се обадим на ФБР и ще разкажем всичко, което знаем. Имаш избор — можеш да си свидетел, а можеш и да си обвиняем. Така или иначе, отиваш в затвора, но ако изиграеш картите си добре, Марджъри може да се отърве.

— На колко години е? — попита Реми.

— Двайсет и две.

— Животът е пред нея. От теб зависи как ще го прекара — свободна от хватката на баща си или в затвора.

Изпълненият с омраза поглед на Жилан ненадейно изчезна. Лицето й се отпусна, сякаш току-що бе оставила зад себе си тежко бреме.

— Какво трябва да направя?

— Кажи на ФБР всичко, което знаеш за работата на Чарлс Кинг — всяка гадост, която е извършил или ти е наредил да извършиш.

Реми добави:

— Умна си, сигурна съм, че си се подготвила за нещо такова. Имаш много дебела папка за Кинг някъде, нали?

— Какво избираш? — попита Сам.

Жилан се поколеба, но кимна.

— Добър избор. Джак, май че изгубихме радиопредавателите си.

— Моят е тук.

— Включи го и се опитай да се свържеш с Гупта. Време е да се махаме от тук.

Катманду, Непал

Няколко седмици по-късно

Спасителната операция на Сам и Реми от храма Шангри-Ла се разви без усложнения. Както им беше обещал, Гупта кръжеше в района и чакаше да му се обадят. Върна се и ги взе. Четири часа след като напуснаха китайското въздушно пространство, Гупта се приземи на летище Итанагар.

Освен тях нямаше други живи свидетели на случилото се в планините, така че никой в китайското правителство не разбра за инцидента. Гупта и пътниците му просто бяха разглеждали забележителности.

Прегледаха Сам и Реми в болницата на Итанага и ги пуснаха да си ходят, а Марджъри остана, за да бъде наблюдавана и през нощта. Също като баща си, тя се оказа доста твърдоглава и резултатът от удара на Реми бе просто леко мозъчно сътресение.

Карна отказа медицинска помощ, докато не се върнат в Непал, но Гупта почисти и превърза раната му.

След няколко дълги разговора с Руб Хейуд, Сам уреди Жилан Шъ и Марджъри да бъдат преместени тайно във Вашингтон, където ги чакаха специални агенти на ФБР. По време на разпита Шъ не спести нищо за Чарлс Кинг. Според Руб, ФБР и Министерството на правосъдието били организирали специален екип за разследване на незаконните операции на Кинг. Руб предполагаше, че Кинг ще прекара остатъка от живота си зад решетките.

Непалското правителство и научната общност на страната старателно пазеха сандъка, докато главният им антрополог Рамос Шадар и помощниците му разгледат съдържанието. Беше решено откритието на Златния човек и на храма Шангри-Ла да се пазят в тайна до момент, в който могат да бъдат огласени пред целия свят.

И ето, че моментът настъпи.

— Наздраве! — каза Реми и вдигна чашата си с шампанско.

Останалите — Сам, Джак Карна, Адала Каалрами, Сушант Дхарел и Рамос Шадар, повториха наздравицата и се чукнаха.

— Време е за откриването — каза Шадар с усмивка. — Сигурен съм, че всички очаквате този момента с нетърпение.