Клайв Къслър - Кралството

С периферното си зрение Сам и Реми видяха Карна и Аджай да излизат от своя тунел. Сам махна и след това им направи знак да се скрият обратно. Така и сториха.

Сам и Реми първо чуха, а след няколко секунди видяха масленозелен хеликоптер в края на платото. Познаха незабавно формата на носа и ракетните установки: китайски З-9.

— Старият ни враг — промърмори Реми.

Двамата със Сам отстъпиха метър назад.

Военният хеликоптер продължи да се приближава, завъртя се и събуди още един техен свиден спомен: отворена врата и картечар. Хеликоптерът се плъзна странично до центъра на платото и кацна.

— Да вървим, Сам — прошепна Реми. — Трябва да се скрием.

— Почакай малко.

На прага се появи силует.

— О, не! — промълви Реми.

Жилан Шъ.

Тя стъпи на земята. В дясната й ръка се виждаше малък автомат. Към нея се присъединиха още двама — Ръсел и Марджъри Кинг, въоръжени по същия начин.

— Близнаците — чудо — не можа да се въздържи Сам.

Жилан се обърна, каза им нещо и пристъпи към страничната врата. Тя се отвори и оттам се показа китаец на четирийсет и няколко години. Сам извади бинокъл от раницата си и погледна.

— Мисля, че открихме китайската връзка на Кинг — каза Сам. — Определено е от армията. Много висок чин, полковник или генерал.

— Виждаш ли други войници вътре?

— Не, само картечаря. Но той, Жилан и близнаците са напълно достатъчни. Не знам обаче защо още не са угасили двигателя.

— Как ни намериха, за бога?

— Нямам представа. Твърде късно е да се чудим сега за това.

Офицерът и Жилан се ръкуваха и той затвори вратата. Двигателят на хеликоптера засвистя по-силно и машината излетя.

— Шансовете ни току-що се увеличиха — каза Сам.

— Какво прави Жилан?

Сам насочи бинокъла си към Жилан, за да я види как вади мобилен телефон от джоба на якето си. Тя набра няколко цифри и после заедно с близнаците изпроводи с поглед хеликоптера.

Хеликоптерът експлодира. Към земята се понесоха парчета горящи останки.

Сам и Реми помълчаха няколко секунди. Накрая Реми просъска:

— Този безжалостен…

— Кинг се подсигурява — каза Сам. — Сигурно е прекратил операцията с незаконните вкаменелости — теренът на разкопките, транспортната система, а сега и връзката с правителството трябва да бъдат заличени.

— Само ние оставаме — каза Реми. — Можем ли да ги застреляме оттук?

— Нямаме шанс. Пистолетите ни нищо не струват на повече от седем метра.

Жилан смени телефона с радиостанция. Долепи я до устата си.

По радиото на Сам се чу:

— При теб ли е?

— При мен е — гласът на Аджай.

— Изкарай го навън.

Сам и Реми погледнаха вдясно. Джак Карна пристъпи от входа на тунела, следван от Аджай. Дулото на пистолета му беше опряно в главата на Карна. С другата ръка го стискаше за яката.

Спряха пред тримата новодошли. Намираха се на десетина метра вдясно от Сам и Реми.

— Защо, Аджай? — попита Карна.

— Много съжалявам, господин Карна. Наистина!

— Но… защо? Приятели сме. Познаваме се от…

— Дойдоха при мен в Катманду. Предложиха ми повече пари, отколкото бих спечелил за десет живота. Мога да изпратя децата в университет, да си купим нов дом… Съжалявам! Но тя ми даде дума. Няма да нарани никой от вас.

Карна отвърна:

— Излъгала те е. — След това се обърна към Жилан: — Вече срещнах челядта ти в Ло Монтанг преди няколко месеца. Но с вас не мисля, че сме се запознавали.

Жилан каза:

— Казвам се…

— Жената — дракон, знам. Закъсняхте, нали го съзнавате. Това не е мястото. Теуранг не е тук.

— Лъжеш! Аджай, какво ще кажеш?

— Преди малко започнахме да търсим, госпожо. Господин Карна и двамата Фарго са сигурни, че това е мястото на Шангри-Ла.

Жилан каза:

— И като говорим за Фарго… Излизайте и двамата! Хеликоптерът ви го няма! Излезте, помогнете му да намери Златния човек и ще дам сигнал да дойдат да ни приберат. Ще ви приземя в Инкьон. Имате думата ми!

— Госпожо Жена дракон, Сам и Реми ви познават — каза Карна. — Обещанията ви нищо не струват.

— Навярно сте прав — отговори Жилан. — Господин и госпожо Фарго! Излезте или ще убия приятеля ви!

Реми прошепна:

— Сам, трябва да му помогнем.

— Тя точно това иска — отвърна Сам.

— Не можем просто да й позволим…

— Знам, Реми!

Карна се обади:

— Госпожо Жена дракон, не могат да ви чуят. Всичко това зад мен е храм — толкова голям, че ще са нужни месеци да се претърси. Точно сега вероятно не знаят, че сте тук.

— Биха ме чули по радиото.