Клайв Къслър - Кралството

— Не го правим за слава — каза под нос Сам. — Идиот!

Вдясно, по-надолу по коридора, се скъса една лиана и я последва едва чуто:

— Мамка му!

Сам приклекна, премести пистолета в лявата си ръка и надзърна иззад ъгъла. На шест метра от него, Ръсел тичаше право към прикритието му. Сам стреля. Ръсел се препъна, но успя да се задържи прав и се скри в една врата.

Сам прекоси коридора и влезе в отсрещната стая. Отвори барабана на револвера. Оставаше му един куршум.

Реми се приземи тежко в дъното на шахтата и опита да се претърколи през рамо, за да намали силата на удара, но се удари в нещо твърдо. По гърдите й се стрелна нажежена до бяло болка. Тя сподави вика си и се насили да остане неподвижна. Намираше се в пълен мрак. По всяка вероятност беше под земята.

Отгоре долетя гласът на Марджъри.

— Реми? Излез! Знам, че си ранена. Излез и ще ти помогна.

Няма да стане, сестро, помисли си Реми.

Реми събра шепи около челника си, включи го и огледа набързо. Отзад имаше стена — отпред, широк тунел, който водеше леко надолу. От двете му страни се виждаха сводове. Реми изключи челника.

Запълзя напред на колене и лакти. Когато реши, че се е отдалечила достатъчно от Марджъри, включи челника. Притиснала ръка към гърдите си, Реми се изправи. Избра си свод напосоки и пристъпи през него. Вляво видя още един.

От тунела се чу тупване и изсумтяване. Реми погледна зад ъгъла, точно навреме за да види как лъча от челника на Марджъри се завърта към нея. Реми вдигна пистолета, прицели се и стреля бързо три пъти. Дулото на автомата на Марджъри също проблесна.

Реми заотстъпва назад, обърна се и се хвърли през следващия свод.

Сам знаеше, че Ръсел е зад него, в коридора отсреща.

Един куршум, помисли си Сам. Ръсел има повече. Сам трябваше да го подмами към себе си, на три метра или по-малко, но достатъчно близо, за да не пропусне.

Като се опитваше да запомни разположението на стаята, Сам се промъкна към другия й край, след това пристъпи вляво през един свод. Обърна се надясно, пристъпи до следващия свод и рискува да погледне в коридора.

Отсреща нещо изпука. Ръсел!

Вдигнал пистолет, Сам се отдръпна от вратата. Стигна до следващия свод и понечи да мине през него.

Ръсел стоеше в коридора. Сам вдигна пистолета и се прицели. Но Ръсел пристъпи и се скри от поглед. Сам направи две големи крачки напред и с пистолет пред себе си влезе странично в коридора.

Озова се лице в лице с Ръсел.

Сам знаеше, че Ръсел е по-млад и по-силен от него, а сега се оказа и много по-бърз. Преди Сам да успее да натисне спусъка, Ръсел замахна с приклада на автомата. Сам се отдръпна навреме, за да не поеме цялата сила на удара, но въпреки това пред очите му изскочиха звезди. Инстинктивно се хвърли напред и хвана Ръсел в мечешка прегръдка, която блокира ръцете на противника му. Двамата се запрепъваха назад. Ръсел се опря на единия си крак и се завъртя, повличайки го. Сам обаче запази равновесие и заби коляно в слабините на Ръсел. Младокът изсумтя. Сам го удари отново и отново. Краката на Ръсел се подгънаха, но успя да остане прав.

Приклещени един в друг, те се озоваха с препъване в следващата стая, удариха се в една стена и преминаха в трета стая. Ръсел отметна глава и прибра брадичката си. Сам имаше време само да се досети какво ще стори противникът му, преди челото на Ръсел да се забие във веждата му. Пред очите му отново изскочиха звезди и в полезрението му започна да се прокрадва мрак. Сам издиша рязко, вдиша дълбоко и стисна зъби. Зрението му се проясни леко. Също отметна глава, но разликата във височината правеше удара с глава невъзможен. Вместо това Сам си избра ключицата на Ръсел. Този път Ръсел извика от болка. Сам продължи с атаката си по същия начин, още няколко пъти. Автоматът на Ръсел се удари в земята.

Отново се завъртяха, като Ръсел се опитваше да използва по-голямата си сила, за да наруши равновесието на Сам или да го приклещи до някоя стена.

Ненадейно балансът на Ръсел се промени — отстъпваше назад по-бързо, отколкото можеха да го задържат краката му. Сам превключи на наученото в джудото. Щеше да се възползва максимално от ситуацията. Вложи цялата си сила в краката си и се засили напред. Избута Ръсел назад, набирайки скорост. Удариха се в ръба на един свод и отново излязоха в коридора. Сам продължи да натиска.

И двамата западаха — равновесието на Ръсел го бе предало. Обгърна ги завеса от зеленина. Сам чу и усети как се късат лиани. Видя светлина зад рамото на Ръсел. Пусна го и го удари в слънчевия сплит с глава. Ръсел изчезна през завесата. Сам се опита да се задържи, но също пропадна в празното.