Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

— За убийство, Матлок! За участие в заговор с цел разпространяване на наркотици! За подпомагане и връзки с известни доставчици на наркотици! Вие сте се продали! Както ви казах, смърдите! Ненавиждам това, с което се занимавате!

Матлок беше втрещен. Убийство? Заговор! Какви ги говореше Блакстоун?

— Не знам какво са ви казали, но не е вярно. Нищо от това не е вярно! Рискувах живота си, собствения си живот, чувате ли! За да донеса това, което намерих…

— Красиво говорите — прекъсна го Блакстоун, — но неумело действувате! Освен това сте гадно копеле! На полето малко преди Карлайл лежи един човек с прерязано гърло. На правителствените агенти им трябваха десет минути, за да установят чий е фордът комби.

— Не съм го убивал! Кълна се в Бога, не съм го убивал!

— Разбира се, че не сте! И дори не сте виждали онзи, чиято глава сте простреляли в източното дефиле, нали? Само че прислужникът на паркинга и още няколко души са ви видели!… А, забравих. Вие сте и тъп. Оставили сте квитанцията от паркинга под чистачката на предното стъкло!

— Не, почакайте малко! Почакайте малко! Всичко това е безумие! Човекът от източното дефиле ми определи среща там! Той се опита да ме убие!

— Кажете това на адвоката си. Научихме всичко от Министерството на правосъдието! Държа на доброто си име. Скъпо сте се продали. И текущата ви сметка има над шейсет хиляди долара. Както казах, смърдите, Матлок!

Матлок беше толкова изумен, че си загуби гласа. Накрая успя да произнесе задъхано, почти шепнешком:

— Изслушайте ме. Трябва да ме изслушате. Всичко, което казвате… си има обяснение. Освен човека на полето. Това не го разбирам… Но пет пари не давам дали ми вярвате. Това е без значение. В ръцете си държа всички оправдания, от които ще имам нужда… Важното е да пазите момичето! Не прекратявайте договора! Охранявайте я!

— Явно не разбирате английски. Договорът е прекратен! Край на „Клиент три нула“!

— А момичето?

— Не сме безотговорни — ехидно каза Блакстоун. — В пълна безопасност е. Поверихме я на карлайлската полиция.

В бара настъпи шум и бъркотия. Барманът затваряше заведението, а посетителите протестираха. Над пропития с бира мръсен тезгях се разменяха неприлични забележки, а по-хладнокръвните или по-пияни глави бяха поели към изхода.

Скован от ужас, Матлок стоеше до вмирисания телефон. Крясъците около него станаха оглушителни, но той не чуваше нищо, фигурите на мъжете пред очите му бяха размазани. Почувствува, че му призлява, притисна бележника на Херън към корема си, убеден, че ще повърне както тогава, при трупа на склона на източното дефиле.

Но нямаше време. Пат беше в ръцете на личната армия на Нимрод. Трябваше да действува незабавно. А задействуваше ли, пружината щеше да отскочи. Нямаше да има път назад.

Най-ужасното бе, че не знаеше откъде да започне.

— Какво ви става, господине? От сандвичите ли?

— Моля?

— Изглеждате, сякаш ще повърнете.

— А?… Не, не.

Чак сега Матлок забеляза, че почти всички са си отишли.

Дневникът! Ще се откупи с помощта на дневника! Нимрод ще го получи, ще му даде обвинителния акт!

А после? Щеше ли Нимрод да я остави жива? Ами него?

… Какво беше писал Лукас Херън: „Новият Нимрод е чудовище… безпощаден. Дава заповеди за разправа…“

Нимрод беше убивал за много по-дребни неща от прочитането на дневника на Лукас Херън.

— Вижте, господине. Съжалявам, но трябва да затварям.

— Ще ми извикаш ли такси?

— Такси? Минава три часът! Дори да намеря, няма да дойде тук в три часа през нощта.

— Имаш ли кола?

— Но моля ви, господине. Трябва да изчистя и да преброя парите. Тази вечер направих добър оборот. Касата ще ми отнеме двайсет минути.

Матлок извади пачката пари от джоба си. Най-малката банкнота беше стодоларова.

— Трябва ми кола. Веднага. Колко искаш? Ще ти я върна след час, може и по-малко.

Барманът погледна парите. Не беше виждал често такава гледка.

— Но тя е таратайка. Трудно ще я подкарате.

— Мога да подкарам всичко! Ето! Ето ти стотачка! Ако я повредя, ще ти дам всичките. Ето! Вземи, за Бога!

— Разбира се. Разбира се, господине. — Барманът бръкна под престилката си и измъкна ключовете от колата. — Квадратният е за запалването. Паркирана е отзад. Шевролет, модел шейсет и втора година. Излезте през задната врата.

— Благодаря. — Матлок тръгна към вратата, която му посочи барманът.

— Хей, господине!

— Какво?

— Как ви е името?… Свършваше на «рок». Забравих го. Все пак ви давам колата си, а дори не знам името ви! Матлок помисли секунда.