Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

22 април 1972. Нимрод победи! Ужасно е, но победи! Изпрати ми две изрезки от вестници. Във всяка пишеше за студенти, загинали от свръхдози. Едната е за някакво момиче от Кеймбридж, а другата — за момче от колежа „Света Троица“. Каза, че ще допълва този списък всяка седмица, ако не предам записките… Екзекутират се заложници! Трябва да бъде спрян! Но как? Какво мога да направя?… Имам план, но не знам дали ще мога да го изпълня — ще се опитам да подправя записките. А истинските ще запазя. Ще бъде трудно — ръцете ми така треперят понякога! Ще мога ли да се справя? Трябва. Казах, че ще ги изпращам на части. За собствена защита. Интересно, ще се съгласи ли?

24 април 1972. Нимрод е невероятно зъл, но е реалист. Знае, че не може да направи нищо повече! Двамата се състезаваме с часа на моята смърт. Пиша ту на машина, ту сменям писалките, използувам различни видове хартия. Убийствата се прекратиха, но ми каза, че ще се възобновят, ако пропусна дори една пратка! Животът на заложниците на Нимрод е в ръцете ми! Само аз мога да ги спася.

27 април 1972. Става нещо странно! Младият Бийсън е говорил по телефона с нашия човек в приемната комисия. Джим Матлок бил при него и Бийсън го подозира. Задавал въпроси, изложил се с жената на Бийсън… Матлок не фигурира в нито един списък! Няма отношение към Нимрод. Никога не е купувал, не е и продавал… Полицейските коли непрекъснато сноват из Карлайл. Армията на Нимрод е в тревога. Какво ли става?

27 април 1972. Следобед. Дойдоха пратениците — двама, и това, което ми съобщиха, е толкова невероятно, че не мога да го напиша… Никога не съм питал кой е Нимрод, никога не съм искал да знам. Но паниката е неистова, става нещо, което дори Нимрод не може да контролира. И пратениците ми казаха кой е Нимрод… Лъжат! Не мога, няма да го повярвам! Ако са прави, всички сме загубени!

Матлок гледаше безпомощно последната записка. Почеркът беше почти нечетлив, повечето от думите бяха написани слято, като че ли пишещият не е смогвал да настигне молива си.

28 април 1972. Дойде Матлок. Той знае! Знаят и други! Каза, че с това се занимават и правителствени служители. Свършено е! Но те не могат да разберат какво ще стане — кървава баня, убийства, саморазправи. Нимрод няма да се спре пред нищо! Ще има толкова болка! Ще започнат масови убийства и причина за тях ще е някакво преподавателче по английска литература. Идва пратеник. Самият Нимрод щял да ме посети. Ще се изправим лице в лице. Този път ще науча истината — кой е той… И ако е този, за когото ми говориха, ще трябва да намеря начин да направя тези записки всеобщо достояние. Само това ми остава. Мой ред е да заплашвам… Всичко е свършено. Скоро ще свършат и болките. А имаше толкова болка… Ще направя последния запис, когато съм сигурен…

Матлок затвори бележника. Какво беше казало момичето на име Джийни? Съдилищата, полицията, лекарите са техни. И Алън Пейс. Беше добавил, че и ръководството на повечето университети в Североизточните щати е в техни ръце — назначения, уволнения, учебни програми — източници на огромни средства. Всичко е тяхно.

Но Матлок държеше в ръце обвинителния акт. Той беше достатъчен, за да спре Нимрод, който и да бе той, да спре кървавата баня, екзекуциите.

Сега трябваше да намери Джейсън Грийнбърг.

Само той му беше необходим.

Стиснал в ръка подвързания с изкуствена кожа бележник, тръгна пеша към град Карлайл по черните пътища, по които нощем рядко имаше движение. Знаеше, че ще е твърде опасно да пътува с колата. Онзи на полето вероятно се беше съвзел достатъчно, за да се свърже с някого, да се свърже с Нимрод. Тревогата сигурно бе вдигната. Невидимите армии щяха да се втурнат подир него. Единственият му шанс беше да намери Грийнбърг. Джейсън Грийнбърг щеше да му каже какво да прави.

По ризата му имаше кръв, по панталона и сакото — засъхнала кал. Приличаше на някой от несретниците, посещаващи „Бар-грила на Бил“ до железопътните складове. Наближаваше два и половина през нощта, но подобни заведения бяха отворени денонощно. Стигна до Колидж Паркуей и се спусна по хълма към складовете.

Поизтупа доколкото можеше влажните си дрехи и закри със сакото кървавите петна по ризата. Влезе в мръсния бар. Пластове цигарен им витаеха над посетителите с доста неспретнат вид. От музикалния апарат се лееше гръмка музика, крещяха мъже, маса за игра на карти се търкаляше преобърната. Матлок разбра, че ще се слее с атмосферата. Щеше да получи няколко ценни секунди отдих.