Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

— На «род», не на «рок». Нимрод. Името ми е Нимрод.

— Но това не е име, господине. — Огромният мъж се запъти към Матлок. — Това е марка блесна за ловене на пъстърва. Кажете ми името си. От мен — колата, от вас — името.

Матлок още държеше парите. Взе още три стотачки и ги хвърли на пода. Сега вече имаше справедливост. Беше дал за комбито на Креймър четиристотин долара. Трябваше да има някаква симетрия. Или поне безсмислена логика.

— Това са четиристотин долара. Не можеш дори да продадеш шевролет от шейсет и втора година за толкова. Ще ти го върна!

И хукна към вратата.

Последното, което чу на излизане, бяха благодарностите на объркания управител, който сетне промърмори: — Нимрод! Ама че шегобиец!

Колата наистина се оказа таратайка, както предупреди собственикът й. Но се движеше, а само това имаше значение. Сийлфонт щеше да му помогне да анализира фактите и възможностите. Две глави мислеха по-добре от една, страх го беше да поеме цялата отговорност, не бе способен на това. А Сийлфонт сигурно познаваше високопоставени хора, с които можеше да го свърже.

Сам Кресъл щеше да слуша и да възразява, да трепери за владенията си. Но нищо, щяха да го освободят от отговорност. Безопасността на Пат беше над всичко. Сийлфонт щеше да го разбере.

Може би е настъпил моментът да заплашва, както бе заплашвал Херън! Нимрод държеше Пат в ръце, той пък притежаваше обвинителния акт на Херън. Един човешки живот срещу запазването на стотици, хиляди. Дори Нимрод трябваше да разбере колко е изгодна сделката.

Като наближи железопътния склад, разбра, че при такъв подход Пат е сведена само до величината X, а дневникът на Херън — до величината У. След това уравнението щеше да бъде съставено и математиците щяха да го решават въз основа на предоставените данни. Започваше да действува ледената логика на оцеляването, емоционалните фактори се отхвърляха, съзнателно пренебрегнати. Страшно!

На гарата зави надясно и пое нагоре по Колидж Паркуей. Жилището на Сийлфонт беше в дъното на улицата. Караше бързо, доколкото му позволяваше старичкият шевролет, което не беше повече от четирийсет километра в час по нанагорнището. Улиците бяха пусти, измити от бурята. Витрините на магазините, къщите и накрая студентското градче бяха тъмни и смълчани.

Спомни си, че домът на Кресъл беше само на една пряка встрани от Колидж Паркуей, на Хай Стрийт. Отклонението щеше да му отнеме не повече от трийсет секунди. Струва си, помисли той. Ако Кресъл не беше тръгнал за Сийлфонт, щеше да го вземе и можеха да поговорят по пътя. Матлок трябваше да говори, трябваше да започне. Не можеше да понася повече пълната самота и изолация.

Зави наляво по Хай Стрийт. Къщата на Кресъл беше голяма и сива, в колониален стил, отделена от улицата с широка морава, засадена по края с рододендрони. На долния етаж светеше. Дано Кресъл да си е още вкъщи. Отпред имаше две коли, едната паркирана в алеята. Матлок намали.

Погледът му беше привлечен от неясно отражение в дъното на алеята. В кухнята на Кресъл светеше, светлината от прозореца падаше върху покрива на трета кола, а Кресълови имаха две.

Загледа се отново в колата пред къщата. Беше карлайлска полицейска кола. Карлайл ската полиция беше в дома на Кресъл!

Личната армия на Нимрод беше при Кресъл!

А може би личната армия на Нимрод беше при Нимрод?

Свърна рязко вляво, едва не се блъсна в полицейската кола и забърза надолу по улицата към следващия ъгъл. Зави вдясно и натисна педала на газта. Беше объркан, изплашен, поразен. Ако Сийлфонт се беше обадил на Кресъл, а това бе очевидно, и ако Кресъл работеше за Нимрод или беше Нимрод, щеше да има и други полицейски коли, щяха да го чакат други войници от личната армия.

Мисълта му се пренесе в карлайлския полицейски участък преди цял век, сгъстен в малко повече от една седмица, към нощта, когато убиха Лоринг. Кресъл го разтревожи още тогава. А дори и преди това — още при срещата с Лоринг и Грийнбърг — враждебността му към федералните агенти надхвърляше рамките на разумното.

Господи! Толкова ясно беше! Инстинктите му не го излъгаха. Инстинктите, които му служеха вярно и когато беше преследван, и когато бе преследвач. Наблюдаваха го твърде отблизо, всичките му постъпки бяха предугаждани. Кресъл, свръзката фактически беше Кресъл преследвачът, ловецът, върховният убиец.

Нищо не беше така, както изглеждаше, а само както се усещаше зад фасадата. Вярвай на сетивата си.

Трябваше някак си да се добере до Сийлфонт. Да го предупреди, че Кресъл е предател. Сега и двамата трябваше да се пазят, да вземат предохранителни мерки и да нанесат ответен удар.