Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

24 февруари 1957. Разтревожен съм, но запазвам спокойствие и благоразумие (надявам се!). Казаха ми, че когато ме изпращат на срещи, аз съм пратеник на „Нимрод“! Името е някакъв измислен код без значение, поне така твърдят, но щом го спомена, ще бъда посрещан с почести. Толкова е глупаво, като поверителните депешц, които получавахме от щаба на Маккартър по време на войната. Само кодове и никакви факти… Болките се усилват, а лекарите казват, че ще се влошават. Но… „Нимрод“ е много внимателен… Както и аз…

10 март 1951. Сърдити са ми! Два дни ме оставиха без моите дози, мислех, че ще се самоубия! Тръгнах с колата за болницата на ветераните от войната в Хартфорд, но ме спряха на шосето. Бяха в карлайлска полицейска кола, би трябвало да се сетя, че и полицията е тяхна!… Трябва да избирам между компромиса и психиатрията!… Добре са пресметнали… Заминавам за Канада, задачата е да доведа някакъв човек от Северна Африка… Трябва да го направя! Обаждат ми се непрекъснато. Тази вечер един човек от 27-а армия, ранен при Нейха, ми каза, че той и още шестима зависят от мен! А колко още са като нас! Защо? За Бога, защо ни презират? Ние се нуждаем от помощ, а ни предлагат психиатрична болница…

9 август 1960. Изясних им становището си! Стигат твърде далече!… „Нимрод“ не е само кодово название на място, а и човек! Вече не помагат на хора като мен, е, може и да помагат, но не сме само ние! Те се разрастват, впримчват още хора, и то за пари, много пари!

20 август 1960. Заплашват ме. Казват, че като изчерпя запасите си, няма да ми дадат повече… Пет пари не давам! Имам за една седмица, ако ми провърви — за десет дни. Жалко, че не обичам да пия и ми се гади от алкохола…

28 август 1960. Треперех като лист, но отидох в полицейския участък в Карлайл. Не бях в състояние да мисля. Поисках да говоря с най-големия им началник, но ми казаха, че минава пет часът и той се е прибрал вкъщи. Тогава им казах, че имам сведения за наркотици и след пет минути шефът на полицията се появи… Вече им беше ясно, че съм изгубил контрол над себе си… Подмокрих панталона си. Шефът на полицията ме вкара в една стаичка, отвори аптечката и ми удари инжекция. Беше човек на Нимрод!…

7 октомври 1965. Този Нимрод е недоволен от мен. Винаги съм се разбирал с нимродовците — поне с двамата, с които съм работил, но този е по-суров и взискателен. Отказвам да въвличам студенти, той се съгласява, но казва, че лекциите ми стават все по-глупави и се износвам. Колко странно. Името му е Матю Ортън и е само съветник на вицегубернатора на Хартфорд. Но е Нимрод. И аз ще му се подчиня…

14 ноември 1967. Гърбът ме боли непоносимо, лекарите казаха, че костите се разлагали — това беше думата, но не я употребиха по този начин! Едва издържам да прочета една лекция, след четирийсетте минути трябва да се извиня и да изляза!… Питам се — струва ли си да живея така?… Трябва, иначе не бих могъл да продължа… Или съм твърде голям егоист, твърде голям страхливец, за да си отнема живота? Ще се видя довечера с Нимрод. След една седмица е Денят на благодарността, къде ли ще отида…

27 януари 1970. Краят дойде. Предмен е пустота, а Нимрод е заразил твърде много хора и твърде дълбоко. Ще си отнема живота колкото може по-безболезнено… твърде много болка изтърпях…

28 януари 1970. Опитах да се самоубия! Не мога! Взех първо пистолета, после ножа, но не мога! Нима наистина съм толкова заразен, толкова покварен, че не мога да доведа до успешен край това, което най-силно желая?… Нимрод ще ме убие. Знам го, а той го знае още по-добре.

29 януари 1970. Нимрод сега е Артър Лейтона! Невероятно! Същият Артър Лейтона, който построи жилища за хора със средни доходи в Маунт Холи! Така или иначе, той ми даде неприемлива заповед. Казах му, че е немислимо. Твърде ценен съм, за да ме отстранят. И това му казах… Иска от мен да занеса огромна сума пари в Турция!… Защо, защо не се самоубих?

18 април 1911. Колко странен е светът. За да оцелее, да съществува и да диша, човек върши толкова неща, които ненавижда. Резултатът е страшен… оправданията и обясненията още по-страшни… Носле изведнъж се случва нещо, което премахва или поне отлага нуждата от преценка… Болките се изместиха от врата и гръбнака и слязоха по-ниско. Очаквах го. Както винаги, отидох при лекаря на Нимрод. Отслабнал съм, рефлексите ми са съвсем зле. Той е разтревожен и утре постъпвам в частна клиника в Саутбъри. Каза, че е за изследвания… Знам, че ще се грижат добре за мен. Предстоят ми още пътувания, много важни — така твърди Нимрод. Ще пътувам през цялото лято, така ми каза… Ако не съм аз, ще е някой друг. Болките са страшни.