Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

Трябваше да допусне, че в ужаса си обърканият мозък, блуждаещ на ръба на безумието, беше отхвърлил най-голямото зло, за да не изгуби останките от разума си.

Не… Не бяха намерили това, което им трябваше. А щом като не го бяха намерили след толкова усилия, то не съществуваше.

Той обаче знаеше, че съществува.

Херън може и да е бил въвлечен в света на Нимрод, но не беше негова рожба. Взаимоотношенията им не са били хармонични, а изтерзани. Някъде той бе оставил обвинителен акт. Беше прекалено добър човек, за да не го стори. Лукас Херън беше почтен. Някъде… някъде.

Но къде?

Стана и закрачи в мрака на стаята, като включваше и изключваше фенерчето — повече от притеснение, отколкото заради светлината.

Непрекъснато преповтаряше всяка дума, всеки израз на Лукас в онази ранна привечер преди четири дни. Отново беше преследвачът по следите на звяра и душеше вятъра за мириса му. А звярът беше близо, дяволски близо!… От мига, в който му беше отворил вратата, Херън е знаел какво търси Матлок. Мигновената, макар и мимолетна искрица на разбирането беше блеснала в очите му. Матлок не можеше да не я разпознае. Дори го каза на стареца, а той се засмя и го обвини, че се поддава на интриги.

Но имаше и нещо друго. Преди интригите. Нещо вътре, в тази стая. Преди Херън да предложи да седнат отвън… Само че не беше предложил, а заповядал.

А точно преди заповедта за тилов обход към задния двор бе влязъл тихо, толкова тихо, че стресна Матлок. Беше отворил летящата врата с двете пълни чаши в ръце, а Матлок не го чу.

Матлок натисна копчето на фенерчето и насочи лъча към долната част на кухненската врата. Нямаше килим или постелка, която да заглуши стъпките. Беше твърд дъсчен под. Отиде до отворената врата, мина зад нея и я затвори. Бутна я, за да я отвори в същата посока, както Лукас Херън с чашите в ръце. Пантите изскърцаха като всички стари панти при нормално отваряне. Пусна вратата да се затвори и я натисна бавно, сантиметър по сантиметър.

Лукас Херън беше сипал напитките и безшумно се бе върнал в хола. За да наблюдава незабелязано Матлок. След това заповяда да излязат навън.

Матлок насили паметта си, за да си спомни точно какво каза и направи Лукас Херън в онзи момент.

„…ще отидем в задния двор. Денят е твърде хубав, за да стоим вътре. Да вървим.“

И без да чака отговор, Херън бързо се бе върнал през кухненската врата. Никаква повърхностна вежливост, никакви учтиви обноски, каквито се очакваха от него.

Беше издал заповед, твърда заповед на офицер и джентълмен.

Точно така! Матлок пренесе лъча над бюрото.

Снимката! Снимката на морския офицер с карта в ръка и автомата „Томпсън“ в джунглата на малкия остров в южната част на Тихия океан.

„Пазя тази стара снимка, за да ми напомня, че времената невинаги са били толкова лоши.“

В момента, когато Херън бе влязъл през вратата, Матлок разглеждаше отблизо снимката! Този факт беше разтревожил стареца достатъчно, за да го накара да излязат незабавно. По рязък и груб начин, съвсем неприсъщ за него.

Матлок бързо се доближи до бюрото. Малката, покрита с целофан снимка, беше на същото място: на дясната стена, ниско над бюрото. Стъклата на няколко по-големи снимки бяха счупени, но тази бе недокосната.

Хвана картонената рамка и откачи снимката от кабара, с който беше забодена в стената. Заразглежда я внимателно, като я обръщаше и проверяваше тънките ръбове.

Ярката светлина на фенерчето разкри драскотини по горния ъгъл на картона. От нокти! Може би. Насочи светлината към бюрото. По него имаше неподострени моливи, накъсани листове и ножица. Все я, мушна едното острие между тънките пластове картон и извади снимката от рамката.

Намери онова, което търсеше.

На гърба на малката снимка имаше схема, нарисувана с автоматична писалка. Беше правоъгълник, чиито основа и горна страна бяха начертани с пунктирани линии. На горната страна имаше две малки стрелки — едната направо, другата надясно. Над всяка от тях беше написано числото „трийсет“. На две места по трийсет.

Трийсет.

От двете страни на правоъгълника имаше нарисувани по детски дървета.

Отгоре над числата видя още една опростена скица. Вълнисти полукръгчета бяха съединени едно с друго, а под тях имаше начупена линия. Облак. Под него още дървета.

Беше карта и Матлок от пръв поглед разбра какво изобразява — задния двор на Херън. Линиите от трите страни обозначаваха непристъпната зелена стена.

Числата, трийсетиците, означаваха разстояние, но и още нещо. Бяха съвременни символи.