Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

Десет минути по-късно наблюдаваше паркинга, изкачен на голям клен на петдесетина метра от пътеката. Младите листа отчасти го пазеха от проливния дъжд, но дрехите му бяха мръсни, целите в кал и кръв. Комбито се белееше в предната част на паркинга, близо до каменната входна врата на „Ветроходство и ски“. Не беше оживено, автомобили не влизаха в паркинга, а шофьорите на вече влезлите предпочитаха да изчакат да свърши потопът, преди да тръгнат на път. Пазачът, на когото беше дал десет долара, разговаряше под издадения навес пред входа на ресторанта с униформен портиер. На Матлок му се искаше да се втурне към комбито и да потегли колкото може по-бързо, но знаеше, че видът на дрехите му ще озадачи двамата мъже и ще ги накара да се позамислят какво ли се е случило на склона на източното дефиле. Не му оставаше нищо друго освен да чака, да чака, докато някой не отклони вниманието им или и двамата не влязат вътре.

Чакането го дразнеше. Дразнеше и плашеше. При будката с машините не забеляза никого, нито чу отвътре някакъв звук, но човекът на Нимрод вероятно имаше партньор, който дебнеше също като Матлок. Ако откриеха трупа, щяха да го спрат, да го убият, ако не за отмъщение, то заради корсиканския документ.

Вече нямаше избор. Изчерпа резервите си, възможностите си. Беше играчка в ръцете на Нимрод по същия начин, както и в ръцете на хората от Министерството на правосъдието. Щеше да се обади на Джейсън Грийнбърг и да изпълни всичките му нареждания.

В известен смисъл беше доволен, че се слага край на участието му. Все още не се смяташе свободен от задълженията си, но нямаше какво повече да направи. Беше се провалил.

Вратата на ресторанта се отвори и една сервитьорка махна на униформения портиер. Двамата с пазача на паркинга се качиха по стъпалата и се заприказваха с момичето.

Матлок скочи от клена и се втурна към колите. Докато се движеше между тях, не откъсваше поглед от вратата на ресторанта.

Сервитьорката даде на портиера голям термос с кафе. Тримата пушеха и се смееха.

Заобиколи комбито и клекна пред него. Промъкна се до прозореца на вратата и с облекчение видя, че ключовете висят на мястото си. Пое дълбоко дъх, отвори вратата колкото можеше по-безшумно и се промъкна вътре. Не я затръшна, а я придърпа тихо, за да изгаси лампата в купето. Двамата мъже и сервитьорката все още бъбреха и се смееха, без да забелязват нищо.

Настани се на седалката, запали мотора, включи на заден ход и с рев се понесе назад към входа. Профуча между каменните стълбове и се отправи надолу по широкия път към шосето.

Зад него, под навеса, на стъпалата на главния вход тримата се стреснаха. След това стреснатостта им премина в недоумение и дори в любопитство. Защото от дъното на паркинга чуха дълбокия рев на втори, по-мощен двигател. Блеснаха силни фарове, размазани от сипещия се дъжд, и дълга черна лимузина се понесе напред.

Когато зловещата на вид кола зави към каменните стълбове, колелата й изскърцаха. Огромният автомобил набра скорост и полетя след комбито.

Шосето не е оживено, но все пак по-добре е да се върна в Карлайл по второстепенните пътища, реши Матлок. Щеше да отиде право у Кресъл въпреки истеричния характер на Сам. Заедно щяха да позвънят на Грийнбърг. Матлок току-що беше убил жестоко друго човешко същество и независимо дали действията му бяха оправдани, шоковото състояние не го напускаше. Разбра, че то ще се запази до края на живота му. А и не беше сигурен, че Кресъл е човекът, с когото трябва да се види.

Но нямаше с кого друг. Можеше, разбира се, да се върне в апартамента си и да дочака там някой федерален агент. Но, от друга страна, не бе изключено да се появи пратеник на Нимрод.

Следваше серия от остри завои. Спомни си, че те предшествуват дълъг прав участък, минаващ през обработваема земя — там можеше да спечели време. Главното шосе беше по-право, но второстепенните пътища бяха по-къси, ако нямаше движение. Докато вземаше последния завой, усети, че стиска кормилото, та чак китките го болят. Проявяваше се мускулната защита на тялото, която контролираше треперещите му крайници и стабилизираше колата с чиста неустремна сила.

Появи се първият прав участък. Дъждът беше понамалял. Натисна до краен предел педала на газта и почувствува как комбито се откъсна напред.

Погледна два-три пъти в огледалото — дали няма полицейски коли. Отзад приближаваха фарове. Хвърли поглед на скоростомера. Показваше сто и трийсет километра в час, но въпреки това фаровете, отразени в огледалото, го настигаха.