Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

Инстинктът на преследвания изплува бързо на повърхността — разбра, че автомобилът зад него не е полицейски патрул. Нямаше сирени, които да разкъсат мократа тишина, не светкаха „буркани“.

Натисна педала на газта до степен, надхвърляща възможностите на двигателя. Стрелката показа сто и четирийсет километра в час — комбито не бе способно на по-голяма скорост.

Фаровете вече бяха точно зад него. Неизвестният преследвач беше на метри, на сантиметри от задната му броня. Внезапно фаровете се понесоха наляво и колата се изравни с комбито.

Беше същата черна лимузина, която видя след убийството на Лоринг! Същият огромен автомобил, изфучал от тъмната алея минути след кръвопролитието в Уиндзър Шоулс! Матлок се стараеше да задържи поне част от вниманието си върху пътя, като същевременно следеше шофьора, който беше сам в колата и го изтикваше към десния край на пътя. Комбито вибрираше от огромната скорост, той все по-трудно задържаше кормилото.

Тогава видя дулото на пистолет, насочен към него през прозореца на прилепения автомобил. Видя отчаян поглед в неспокойни очи зад протегнатата ръка, търсеща точката на прицела.

Чу изстрелите, по лицето му и по предната седалка се посипа стъкло. Натисна спирачката и завъртя кормилото надясно, прескочи бордюра, насочи се неудържимо към телена ограда, мина през нея в осеяно с камъни поле. Комбито профуча през двайсетина метра трева и се удари в купчина камъни, обозначаващи границата на частен имот. Фаровете се строшиха и угаснаха, решетката се смачка. Той отхвръкна към таблото и само вдигнатите ръце предпазиха главата му от удар в предното стъкло.

Беше обаче в съзнание и инстинктът на преследвания не го напускаше.

Чу отварянето и затварянето на врата и разбра, че убиецът е тръгнал през полето към жертвата си. Към корсиканския документ. Почувствува, че по челото му се стича кръв, не знаеше дали е одраскан от куршум, или порязан от разбитото стъкло, но се зарадва на кръвта. Сега имаше нужда от нея, имаше нужда от кръв по челото си. Остана сгърчен върху кормилото, неподвижен и притихнал.

А под сакото си стискаше грозния пистолет, отнет от мъртвеца с мушамата на склона на източното дефиле. Дулото му сочеше към вратата.

Чу приглушени стъпки по меката земя близо до комбито. Буквално усети, както усещат слепите, лицето, което надникна през разбитото стъкло. Чу щракването на дръжката и скърцането на вратата.

Една ръка го сграбчи за рамото. Матлок стреля.

Оглушителният грохот, викът на ранения пронизаха подгизналия мрак. Матлок скочи от седалката и се метна с цялата си тежест върху убиеца, хванал се за лявото рамо. Заудря го с пистолета през лицето и по врата, докато онзи рухна на земята. Оръжието му не се виждаше, ръцете му бяха празни. Настъпи човека по гърлото и го притисна.

— Ще си махна крака, когато ми дадеш знак, че ще говориш с мен, кучи сине! Иначе не чакай милост!

Човекът изхриптя, очите му се изцъклиха. Вдигна с молба дясната си ръка.

Матлок свали крак и коленичи на земята до него. Беше набит, мускулест, мургав мъж с лице на убиец.

— Кой те изпрати? Откъде познаваш колата?

Човекът повдигна глава, сякаш се канеше да отговори, но вместо това измъкна с мълниеносно движение на дясната си ръка нож от колана си, ловко се обърна наляво и заби коляно в слабините на Матлок. Ножът сряза ризата му и той усети как стоманеното острие одраска плътта му, разбра, че никога не е бил толкова близо до смъртта.

Стовари дулото на тежкия автоматичен пистолет върху слепоочието на мъжа. Това бе достатъчно. Главата на убиеца се отметна назад, изпод косата му рукна кръв. Матлок се изправи и настъпи ръката с ножа.

Скоро очите на убиеца се отвориха.

През следващите пет минути Матлок извърши нещо, на което не се смяташе за способен — изтезаваше човек. А когато човекът закрещя, разби устата му с дулото на пистолета и му строши няколко зъба. Това не продължи дълго.

— Документът!

— А нещо друго?

Сгърченият убиец простена и изплю кръв, но не проговори. Заговори Матлок — тихо, но убедително и много искрено:

— Ще отговаряш или ще ти извадя очите. Пет пари не давам. Повярвай ми.

— Старецът! — Дълбоко от гърлото на мъжа се изтръгнаха хрипкави думи. — Той каза, че всичко е записал… Никой не знае… Ти си говорил с него…

— Какъв старец?… — Матлок млъкна, когато ужасяваща мисъл прониза ума му. — Лукас Херън! Него ли имаше предвид?!

— Каза, че е записал всичко. Те мислят, че ти знаеш. Може да е излъгал… За Бога, може да е излъгал. Убиецът загуби съзнание.