Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

— Не мога да ти до дам!

— Ще ти пръсна главата!

— Казах, че не мога! Не съм казвал, че не искам!

— Не ме баламосвай. У теб е. Не би дошъл тук без него!

— Намира се в едно пакетче, привързано към кръста ми.

— Извади го!

— Казах ти, не мога! Седя на парче дърво, широко десет сантиметра, с прът под краката и съм почти на шест метра височина!

Думите му почти не се чуваха в плющящия дъжд. Човекът започна да проявява признаци на нетърпение.

— Казах ти, извади го!

— Тогава трябва да скоча. Не мога да стигна връзките! — Матлок крещеше, за да бъде чут. — Нищо не мога да направя, нямам оръжие!

В края на краищата човекът с големия автоматичен пистолет се дръпна от кабелите и насочи към Матлок и яркия лъч, и оръжието си.

— Добре, слизай! Но само едно погрешно движение и ще ти пръсна главата!

Матлок отметна преградата. Чувствуваше се като малко момче на върха на виенско колело, което се чуди какво ще стане, ако колелото спре завинаги и кабинката се откачи.

Държеше се за пръта, тялото му се люлееше в празното пространство. Мяташе се във въздуха, дъждът го просмукваше, светлинният лъч го заслепяваше. Трябваше да мисли, светкавично да си изработи стратегия. За хора като онзи долу животът му струваше дори по-малко от този на убитите в Уиндзър Шоулс.

— Махни този фенер! Нищо не виждам! — Я стига! Пусни се и толкоз!

Пусна се.

В мига, в който докосна земята, нададе силен вик на болка и посегна към крака си.

— Кракът ми! Счупих си крака!

Изви се и се претърколи по мократа земя, като се гърчеше от болка.

— Млъквай! Дай ми документа! Веднага!

— Господи! Какви ги говориш? Счупих се крака!

— Пада ти се! Дай документа!

Матлок лежеше на земята и въртеше глава. Вратът му се бе опънал от болка. Заговори между кратки изпъшквания:

— Връзките са тук. Развържи ги.

Разкопча ризата си. Отдолу се подаде брезентов пояс.

— Развържи ги сам! Побързай!

се пак приближи малко. Не беше сигурен. Още малко. В момента лъчът бе точно над главата на Матлок. После се премести върху гърдите му и Матлок видя голямото дуло на черния пистолет.

Това беше секундата, мигът, на който разчиташе. Светкавично посегна с дясната си ръка към оръжието, като едновременно с цяло тяло се метна върху краката на човека с мушамата. Сграбчи дулото на пистолета и с все сила го насочи надолу. Проехтяха два изстрела, откатът почти откъсна ръката на Матлок, но звукът бе отчасти заглушен от мократа земя и плющенето на дъжда.

Човекът беше сега под него, обърнат настрани, блъскаше по-тежкия Матлок с крака и със свободната си ръка. Матлок се хвърли върху затисната му ръка и впи зъби в китката над пистолета. Забиваше зъби в плътта, докато почувствува, че блика кръв, която се смеси със студения дъжд.

Човекът зави от болка и изпусна оръжието. Матлок го сграбчи и го удари няколко пъти през лицето. Мощният фенер се търкаляше във високата трева, лъчът беше насочен безсмислено нагоре към мокрите листа.

Матлок клекна над обърканото окървавено лице на доскорошния си палач. Задъхваше се, гадеше му се от вкуса на чужда кръв в устата. Плю няколко пъти, за да се освободи от него.

— А сега — хвана той човека за яката и рязко вдигна главата му, — ще ми кажеш ли какво става! Това беше капан, нали?

— Документът! Трябва да взема документа! — гласът едва се чуваше.

— Значи това беше капан, така ли? Цялата седмица сте ме водили за носа, за да ме вкарате в него!

— Да… Да. Документът.

— Този документ е много важен за вас, нали? — Те ще те убият… ще те убият, за да го вземат! Нямаш никакъв шанс… Никакъв шанс…

— Кои са те?

— Не знам… не знам!

— Кой е Нимрод?

— Не знам… Омерта!… Омерта!

Човекът отвори очи и в неясния отблясък на падналия фенер Матлок видя, че нещо се е случило с жертвата му. Някаква мисъл, някаква идея обсебваше измъченото му въображение. Гледката беше мъчителна. Той твърде много приличаше на обзетия от паника Лукас Херън, на ужасения Алън Пейс.

— Ставай! Ще ти помогна да слезеш до долу…

Не можа да продължи. Със сетни сили, воден от дълбините на загубеното си самообладание, човекът с окървавеното лице се метна напред в последен отчаян опит да изтръгне оръжието от дясната ръка на Матлок. Матлок отскочи назад и инстинктивно стреля. Във всички посочи шурна кръв.

Матлок бавно се изправи. Пушекът от пистолета още се носеше над мъртвия, дъждът го отмиваше към земята.

Посегна към фенерчето в тревата, но щом се наведе, започна да повръща.