Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

22 май 1911. Старият, уморен воин се прибра у дома. „Гнездото на Херън“ е моето спасение! Вече съм без един бъбрек. Лекарят каза, че за другия още нищо не се знае. Но аз знам. Умирам. 0, Господи, как се радвам! Няма да има пътувания, нито заплахи. Нимрод не може нищо да ми стори… Но ще направят всичко, за да продължат живота ми. Докато могат. Друг изход нямат… Намекнах на лекаря, че от години си водя записки. Зяпна ме онемял. Не съм виждал толкова изплашен човек…

23 май 1911. Лейтона-Нимрод се отби при мен тази сутрин. Преди да продума, му казах, че умирам и си го знам. Нищо вече не е от значение за мен, животът ми няма да прекъсне, защото аз съм го решил. Казах му дори, че съм готов и само изпитвам облекчение — опитвал съм вече да се самоубия, но безуспешно. Попита ме „какво съм казал на лекаря“. Не можа да произнесе думите! Страхът му изпълваше гостната като гъста мъгла… Мисля, че отговорих спокойно, с голямо достойнство. Казах му, че всичките записки ще му бъдат предадени, ако облекчат последните ми дни или месеци. Беше бесен, но знаеше, че е безпомощен. Какво може да стори на един болен старец, който знае, че умира? Какви доводи да използува?

14 август 1911. Нимрод е мъртъв! Лейтона умря от сърдечен удар! Преди мен, каква ирония на съдбата!… Но работата продължава постарому. Все така всяка седмица ми носят пратките и всяка седмица изплашените приносители ми задават въпроси: „Къде са? Къде са записките?“ Почти ме заплашват, но им напомням, че Нимрод е получил честната дума на един умиращ стар човек. Защо да я наруша?… И те живеят със страха си… Скоро ще изберат нов Нимрод… Казах им, че не искам да знам кой ще бъде и това е самата истина!

20 септември 1971. В Карлайл започва новата учебна година. Последната ми година, знам това, знам и какви задължения мога да поема… Смъртта на Нимрод ми вдъхна смелост. Или може би е от знанието, че умирам? Бог ми е свидетел, че не съм в състояние да поправя грешките, но мога да опитам!… Търся страдащи хора и им предлагам помощ, която се изразява само в думи или съвети, но съзнанието, че съм бил там, носи облекчение. Тези, с които разговарям, винаги остават потресени! Представете си! „Великия стар орел“! Болките и парализата са почти непоносими. Може би няма да дочакам…

23 декември 1911. Ама дни останаха до последната ми Коледа. Много хора ме поканиха у тях, но им казах, че заминавам за Ню Йорк. Разбира се, никъде не заминавам. Ще прекарам празниците тук, в „гнездото“… Тревожно известие. Преносителите ми казаха, че новият Нимрод е най-суровият и най-силният от всички досегашни. Твърдят, че е безпощаден. Заповедите за ликвидация издавал със същата лекота, с която предшествениците му са давали най-обикновени разпореждания. Дали не ми го казват, за да ме уплашат? Нищо не е в състояние да ме уплаши!

8 февруари 1912. Лекарят ми каза, че ще ми предпише по-силни „лекарства“, но ме предупреди да не прекалявам. И той ми говори за новия Нимрод, разтревожен е, намекна, че онзи е луд. Казах му, че не искам нищо да знам. Вече съм вън от играта.

26 февруари 1912. Не мога да повярвам! Нимрод е чудовище! Трябва да е ненормален. Наредил всички, работили тук над три години, да бъдат изпратени вън от страната, а ако откажат, да бъдат убити! Лекарят заминава другата седмица… А има жена, семейство, установена практика. Вдовицата на Лейтона загина при „автомобилна катастрофа“! Един от приносителите ми — Полидзи, е застрелян в Ню Хейвън. Друг един — Капалбо, взел свръхдоза и казват, че са му я инжектирали!

5 април. 1912. Послание от Нимрод за мен: „Изпрати по приносителя всякакви и всички записки или ще ти прекратя доставките.“ Къщата ми ще се наблюдава денонощно. Ще ме следят навсякъде. Няма да ми позволят да получавам лекарски грижи. Комбинираният ефект от болките на рака и спирането на наркотиците е нещо, което не смея да си представя. Но Нимрод не знае, че преди да замине, лекарят ми остави за няколко месеца… Откровено не вярваше, че ще изкарам и тях… За първи път през моя ужасен, страшен живот ще действувам от позиция на силата.

10 април 1972. Докарал съм Нимрод почти до истерия. Заплаши, че ще ме разкрие, което е безсмислено. Казах на пратеника да му го предаде. Той отвърна, че ще унищожи целия университет, но ако го направи, ще унищожи и себе си. Носи се слух, че ще свика конференция. Важна среща на силните на деня… Домът ми се следи, както каза Нимрод, денонощно. От карлайлската полиция, разбира се. Личната армия на Нимрод.