Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

— Откъде да знам? Университетите не са в нашата сфера. Блакстоун отново се усмихна и Матлок разбра, че лъже. От професионални съображения, разбира се. — Ясно.

— И така, мистър Матлок, защо са я били? И какво смятате да предприемете?

— Според мен били са я, за да я сплашат — да не разкрие сведения, с които обаче тя не разполага. Смятам да изнамеря онези, които са го сторили, и да им кажа да я оставят на мира.

— А ако отидете в полицията, нейните познати — бивши познати — ще бъдат разпитани и ще провалят блестящото й бъдеще.

— Точно така.

— Завързана история… Кои са тези хора?

— Не ги познавам по име… Все пак знам с какво се занимават. Главно с хазарт. Мисля, че в това отношение можете да ми помогнете. Естествено, готов съм да заплатя допълнително за услугата.

— Ясно. — Блакстоун стана и заобиколи стола си. Без видима причина прекара пръсти по копчетата на изключената климатична инсталация. — Прекалено много искате от нас.

— Не искам имена. Бих желал да ги имам, разбира се, и ще платя добре за тях… Ала ще се задоволя и с местата, където се подвизават. Мога да ги открия и сам, добре знаете. Но ще ми спестите време.

— Доколкото разбрах, интересувате се от… частни клубове. Частни организации, където членовете се събират, за да вършат неща по свой вкус.

— Далече от окото на закона. Места, където частни лица могат да следват естествените си наклонности да залагат. Оттам бих искал да започна.

— Мога ли да ви разубедя? Възможно ли е да ви убедя вместо това да се обърнете към полицията?

— Не.

Блакстоун отиде до картотеката на лявата стена, извади ключ и я отвори.

— Както казах, завързана история. Звучи напълно приемливо. Само дето не вярвам нито на една дума… Но вие, изглежда, сте твърдо решен и това ме тревожи.

Извади от картотеката плоска метална кутия и я занесе на бюрото. Избра от верижката друг ключ, отключи я и измъкна някакъв лист.

— Имаме ксерокс-машина. — Той посочи големия сив копирен автомат в ъгъла. — Страницата се поставя с написаното надолу под металния капак и се натиска копчето с искания брой копия. Има автоматичен брояч. Рядко се прави повече от едно копие… Извинете ме за около две минути, мистър Матлок, трябва да се обадя по телефона от съседната канцелария.

Блакстоун вдигна листа и го постави с написаното надолу върху папката на Матлок. Изправи се и с двете си ръце подръпна краищата на сакото си, както правят мъжете, желаещи да привлекат вниманието към скъпия си костюм. Усмихна се, заобиколи бюрото, отвори вратата и се обърна.

— Може да е това, което търсите, а може и да не е. Не знам. Просто съм оставил поверителен материал на бюрото си. Таксата ще фигурира в сметката ви като… допълнителни разноски по наблюдението.

Излезе и затвори плътно вратата. Матлок стана от черното кожено кресло и мина зад бюрото. Обърна листа и прочете написаното на машина заглавие:

ЗА НАБЛЮДЕНИЕ: ОСТА ХАРТФОРД — НЮ ХЕЙВЪН

ЧАСТНИ КЛУБОВЕ: МЕСТА И ПОСРЕДНИЦИ

(УПРАВИТЕЛИ)

ДАННИТЕ СА КЪМ 15 МАРТ. ДА НЕ СЕ ИЗНАСЯ ОТ КАБИНЕТА.

Под краткия параграф с главни букви имаше двайсет и няколко адреса и имена.

Пътят към Нимрод бе открит.

Агенцията за коли под наем „Лъгзор-Елит“ на Асайлъм Стрийт в Хартфорд оказа съдействие. Сега Матлок караше кадилак с гюрук. Управителят прие обяснението, че линкълнът има твърде погребален вид, и тъй като документите бяха в ред, замяната не повдигна възражение.

Също и бакшишът от двайсет долара.

Матлок внимателно бе изучил списъка на Блакстоун. Реши да съсредоточи вниманието си върху клубовете на северозапад от Хартфорд поради простата причина, че бяха по-близо до Карлайл. И все пак не се спря на най-близките. Две от местата бяха съответно на седем и десет километра от Карлайл в противоположни посоки, но Матлок реши да ги отложи за ден-два. Докато стигнеше до тях, ако успееше, управителите вече щяха да знаят, че е голям комарджия. Не „снайпер“, а просто запален играч. Клюкарската мрежа щеше да се погрижи за това, ако се държеше правилно.

Започна от частния плувен клуб на запад от Ейвън. Посредникът там се казваше Джакопо Бартолоци.

В девет и половина Матлок вече караше колата нагоре по завоите на частния път към козирката над входа на плувен клуб „Ейвън“. Портиер в ливрея даде знак на обслужващия паркинга, той се появи неизвестно откъде и се плъзна зад волана в мига, в който Матлок стъпи на паважа. Тук явно не даваха квитанции за паркиране.