Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

Шофьорът явно беше объркан. Намали и започна да се вглежда в десетките автомобили. Внезапно зад него друга кола започна да му клаксонира. Шофьорът й беше нетърпелив, а кафявата кола му препречваше пътя. Кафявата неохотно даде газ, но преди да отмине, шофьорът й обърна глава и Матлок, който се намираше точно срещу него, го позна.

Беше полицаят. Същият, който дойде в разрушения му апартамент след епизода у Бийсън. Същият, който закри лицето си с пешкира и изтича по коридора на спортния клуб преди два дни.

„Съвпадение“, каза тогава Грийнбърг.

Матлок се обърка. И се уплаши.

Цивилният полицай подкара колебливо колата към изхода на паркинга, като очевидно още го търсеше. Матлок видя как колата му се влива в потока на движението и отминава.

Агенцията „Блакстоун Секюрити Инкорпорейтид“ приличаше повече на процъфтяваща застрахователна компания, отколкото на бюро за частни разследвания. Мебелировката беше в тежък колониален стил, тапетите — в меки тонове, на ивици. Над лъскавите месингови настолни лампи висяха скъпи ловни гравюри. Непосредственото впечатление беше за сила, жизненост и финансова сигурност. Защо не? — мислеше Матлок, седнал в чакалнята на двуместното канапе в ранноамерикански стил. При триста долара на ден от клиент „Блакстоун Секюрити Инкорпорейтид“ сигурно бе в състояние да конкурира по съотношението капиталовложения — печалба застрахователния гигант „Пруденшъл“.

Когато най-сетне го въведоха в кабинета, Майкъл Блакстоун стана от стола и заобиколи бюрото от черешово дърво, за да се ръкува с него. Блакстоун беше нисък, набит, петдесет и няколко годишен мъж, елегантно облечен. Личеше, че е деен и непреклонен по характер.

— Добър ден — каза. — Надявам се, че не сте дошли само заради книжата. Те могат и да почакат. Вярно е, че ние работим седем дни в седмицата, но не очакваме същото и от другите.

— И без това имам работа в Хартфорд, не съм дошъл само за това!

— Седнете, седнете. Ще пиете ли нещо?

— Не, благодаря. — Матлок се отпусна в огромното тапицирано с черна кожа кресло. Такива имаше вече само в най-старите и почитани мъжки клубове. Блакстоун седна отново зад бюрото си. — Всъщност аз доста бързам. Бих желал да подпиша договора, да ви платя и да тичам по-нататък.

— Разбира се. Документите са готови. — Блакстоун взе една папка от бюрото си и се усмихна. — Както споменах и по телефона, бихме искали да ни отговорите на няколко въпроса. Извън онова, което ни инструктирахте. По този начин ще изпълним по-добре разпорежданията ви. Няма да ви задържа дълго.

Матлок не се изненада. Това бе причината, поради която искаше да се срещне с Блакстоун. Предположи, че след като той разбере за какво става дума, ще може да му помогне. Може би неохотно, но все пак, ако предложеше и допълнително възнаграждение… Затова искаше да се срещне с Блакстоун на четири очи. Ако успееше да го купи, щеше да спечели доста време.

— Ще ви отговоря на каквото мога. Както вече сте разбрали, момичето беше премазано от бой.

— Да, знаем. Озадачава ни обаче защо никой не иска да ни каже каква е причината за побоя. Никого не бият просто така, за нищо. Е, случва се, но полицията се справя добре и от нас няма нужда… Явно знаете нещо, което на полицията не е известно.

— Да, така е.

— Тогава защо не им го кажете? Защо наемате нас? Местната полиция охотно ще осигури охрана, ако за това има уважителна причина, и ще ви излезе далеч по-евтино.

— Говорите така, сякаш се отказвате от сделката.

— И често го правим — усмихна се Блакстоун. — Но ви уверявам, че винаги без удоволствие.

— Тогава защо…

— Вие не сте случаен клиент — прекъсна го Блакстоун. — Син сте на много уважаван и известен човек. Искаме да знаете, че имате и друг избор. Ние така разсъждаваме.

— Откровен сте. Ценя това. С други думи, внимавате да не пострада доброто ви име.

— Правилно сте ме разбрали.

— Добре. И аз се грижа за своето добро име. Само че не става дума за него, а за момичето. За мис Балантайн. Най-просто казано, тя прояви лош вкус при избора на приятелите си. Интелигентно момиче е, с бъдеще, но за жалост интелигентността й не се… разпростира и в други области.

Матлок умишлено млъкна, извади пакет цигари и бавно запали една. Паузата подействува. Блакстоун заговори:

— Имала ли е материална изгода от тези познанства?

— Никаква. Напротив, била е използувана. Но разбирам защо питате. В наши дни в университетските градчета могат да се изкарат добри пари, нали?