Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

— С други думи, аз съм тук, но ме няма. Ще обикалям по ръба и всички ще са доволни.

— Вие сте луд, Матлок! Не съжалявам, че излизам от играта… Слушайте, така наистина е най-добре, вярвайте ми. И още нещо. Трябва да получа от вас документа, който ви е дал Лоринг. Изрична заповед.

— Така ли? — Матлок започна да се изправя от мръсния, тапициран с изкуствена кожа стол. — Аз пък виждам нещата иначе. Върнете се във Вашингтон и им кажете, че отказвам да се подчиня на тази заповед. Всичко хубаво, Свето писание.

— Играете си с огъня — внимавайте да не се наложи да ви затворим, за да ви предпазим от самия вас.

— Ще видим кой с какво си играе — рече Матлок, отблъсна се от масата, завъртя я така, че да задръсти пътя на агента и се устреми към вратата.

Чу скърцането на масата по пода — Хюстън я местеше, за да се измъкне. Чу също как Хюстън подвикна тихо името му, сякаш не знаеше какво да прави — хем искаше да го върне, хем се боеше да не го издаде. Матлок стигна до вратата, зави надясно и хукна с все сила. Попадна в тясната уличка и разбра, че поне се движи във вярна посока. Втурна се по нея, спря и се притисна към някаква врата. Зърна Хюстън в началото на уличката — той се движеше бързо покрай складовете и спокойно обядващите хамали. Имаше изплашен вид. Матлок разбра, че пътят към дома му е отрязан.

Смешно, мислеше си той, седнал в сепарето на „Бар-грила на Бил“. Да се върне там, откъдето само преди двайсет минути нямаше търпение да се махне. Смътно усещаше, че в това има някакъв смисъл — не по-малко от всичко останало. Трябваше да остане сам известно време и да размисли. Не можеше да поеме риска да се скита из улиците, където можеше да го засече невидимата армия на Грийнбърг — Хюстън. По някаква ирония на съдбата барът изглеждаше най-безопасен.

Извини се на настръхналия барман и предложи да плати счупената чаша. Обясни, че човекът, с когото беше разговарял, му дължи много пари, а не може да ги върне. Това обяснение на вече спокойния клиент беше не само прието от бармана, но и го издигна в собствените му очи до висоти, непознати в „Бар-грила на Бил“.

Трябваше да подреди мислите си. Набеляза си няколко неща, които трябваше да свърши, преди да поеме към Нимрод. Беше се появило нещо ново. Хюстън го бе казал, без да се усети. Пат трябваше да бъде в пълна безопасност. Трябваше да е спокоен за нея. Всичко останало в списъка му бе по-маловажно. Дрехите, наличните пари, непознатата кола, всичко можеше да почака. Може би сега ще трябва да промени стратегията си. Свръзките на Нимрод щяха да са под наблюдение, апартаментът му, всяко име от списъка на министерството — също.

Но най-напред Пат. Щеше да й осигури денонощна охрана. Ще я пазят открито, без никаква тайнственост. Ще я охраняват така, че и двете невидими армии да разберат — тя е вън от играта. Парите вече не бяха проблем. А в Хартфорд имаше хора, които професионално се занимаваха с това, което му трябваше. Знаеше го. Огромните застрахователни компании постоянно прибягваха до услугите им. Спомни си за един бивш преподавател от Катедрата по математика, който напусна Карлайл, за да стане застрахователен агент — това бе по-изгодно. Работеше в компанията „Етна“. Потърси с очи телефонен указател.

След единайсет минути се върна в сепарето. Договорът беше сключен с „Блакстоун Секюрити Инкорпорейтид“ на Бонд Стрийт в Хартфорд. Трима мъже щяха да дежурят денонощно, на смени по осем часа, за триста долара на ден. Разбира се, щеше да има и допълнителни разходи, включително за използуването на „Телелектроник“, ако се наложеше. „Телелектроник“ беше малко приборче, което сигнализираше с кратко писукане на притежателя си, ако някой го търсеше на определен телефон. От „Блакстоун“, разбира се, предложиха нов номер на телефона, който, то се знае, щяха да включат след дванайсет часа и за който естествено се заплащаше допълнително.

Матлок се съгласи с всичко, благодари и каза, че ще отскочи до Хартфорд по-късно следобед да подпише документите. Искаше да се срещне с мистър Блакстоун, само че по друга причина. Но Блакстоун заяви, че началник-отделът на „Етна“ по застраховките лично се е свързал с него по повод договора с мистър Матлок и затова с формалностите нямало защо да се бърза. До един час щял да изпрати първия екип в болницата. А случайно мистър Матлок да е роднина на Джонатан Мънро Матлок?… Началникът на отдела по застраховките намекнал, че…

Матлок въздъхна с облекчение. Блакстоун явно щеше да му е от полза. Бившият преподавател и настоящ служител в „Етна“ го беше уверил, че от Блакстоун по-добър няма. Скъпо излиза, но си струва. Повече от служителите му бяха бивши офицери от специалните войски и от флотското разузнаване. Предприятието беше нещо повече от търговско. Служителите бяха умни, находчиви и силни момчета. Освен това имаха разрешителни и щатската, както и местната полиция ги зачитаха.