Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

— Колата е много гот, човече — нахално възрази мъжът.

Брайсън го изгледа, замълча и пое подаденото му яке. На вратата се обърна и му показа още сто долара.

— Това получаваш, само за да изчакаш да изляза от паркинга и малко да наваксам по пътя, става ли?

Наркоманът алчно грабна банкнотите.

— Както кажеш, човече.

Ник забърза навън.

След минутка наркоманът стоеше пред автомата за напитки и случайно погледна през прозореца. Видя, че бившата му бричка спира за миг, а в нея бързо скача същото онова младо маце от паркинга. За Бога, какви са тези ненормалници, рече си той удивен. Извратени някакви шибаняци, шантави градски копелета! Мамка му!

Хеликоптерът — „Бел 3000“ — направи поредния кръг и отново се върна над паркинга.

— Продължаваме проследяването. Проверката е положителна — той е — рече в микрофона седналият до пилота мъж с бинокъла, който ясно видя, че в зеления буик влезе мъж със син блейзер.

— Разбрано, благодарим — отвърна гласът в слушалките. — Само че решихме да се върнем на сателитно наблюдение. Просто ми дайте номерата на колата.

— Хей, гледай само как тръгна този тип! Трябва да е ударил някоя и друга чашка алкохол, значи затова се забави толкова!

Мъжът се засмя, допря окулярите и започна да диктува номерата.

Гласът в слушалките остро попита:

— А жената? Нея идентифицирахте ли я?

— О, не! Отговорът е отрицателен! Жена с него няма. Може би я е оставил някъде?

Мъжът в буика поглади ревера на елегантния френски блейзер и се захили самодоволно. Какъв късмет само, а! Представи си само: да разкара бричката, която миналата есен не можа да шитне дори и за петстотин кинта, и да гушне цели 3500 долара! При това да се сдобие с предплатена, изглежда, за неограничено време кола под наем срещу нищо, ей така! А срещу старото армейско яке и баретата — суперблейзер! И пари аванта за нищо работа — не можеш ги изкара и за цял месец! И то за какво? Да огледа някаква си шантава женска, която, изглежда, не е добре в главата! Какви само нередовни хора има днес, а! И голям театър в паркинга, а? Ама какво му пука — да правят каквото си щат!

Пусна радиото с все сила и натисна газта до дупка, а в същия миг видя или по-скоро усети тъмната сянка, която го връхлетя отляво. Беше огромен камион влекач, който се изравни с него и започна да го натиска към банкета. Ще не ще, отби вдясно и спря. Отвори вратата и започна да сипе хули и ругатни срещу шофьора на камиона:

— Хей, педал! Кво си мислиш, че правиш бе, шибан копелдак такъв! Кво правиш, бе… да ти…

От кабината на огромния автомобил слезе едър мъж в зелени панталони каки и фланелка, подстриган високо и късо. Погледна го небрежно, обиколи буика два пъти и спря пред багажника. Почука по него с пръст и рече късо:

— Отвори!

— За къв се мислиш ти, бе лайньо неден, фашистко копеле такова… — задъха се от ярост наркоманът, но изведнъж млъкна, когато видя големия черен пистолет в ръката на другия. — О, майко…

— Отвори багажника!

С разтреперани ръце започна да отваря багажника, като мърмореше под нос:

— Значи все пак ме прецакаха, мамка им…

Едрият мускулест тип внимателно огледа багажника, след това и купето. Намери големия, препълнен с всякакви неща черен сак и го побутна с пръсти. Помръдна гнусливо ноздри и пусна два куршума в него. За всеки случай. Сетне стреля няколко пъти в седалките. Ей така, за добра мяра.

Наркоманът стоеше с разтреперани крака, ужасен и мълчеше.

Едрият му зададе няколко въпроса, сетне прибра пистолета.

— Да се подстрижеш! И да се хванеш на работа! — нареди той остро и тръгна към камиона.

— Какво се е случило, по дяволите? — викна възрастният в калифорнийския контролен център.

— Не мога да кажа, сър — смутолеви по-младият.

— Какво е това на задната седалка? Дай по-близък план!

— Слушам, сър.

— Някакъв вързоп, чанта, май че е сак. Откъде ли е дошъл?

— Съвсем не зная, сър. Преди го нямаше.

— Пусни записа от сектор Ес23–994, 14:11 часа.

Младият се обърна към голямата електронна машина вляво и започна да натиска различни бутони. На големия екран се появи непознат изпит дългокос тип с голям черен сак. Вървеше към буика.

— Дай още назад!

Сега видяха същият човек да вади различни вещи от багажника на скапан додж и да пълни черния сак.

— Трикове, а! Копирай файла и го пусни за видео търсене.

— Слушам, сър!

След около трийсет секунди чуха тихи камбанки: светна друг екран от сателитната верига с образ на живо.