Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

— Може ли да те помоля за една услуга?

Наркоманът го изгледа с подозрение, замълча и продължи да си сапунисва ръцете. След малко попита с наведена глава:

— Кво искаш?

— Гледай, може да ти се види необичайно, но те моля да излезеш и да провериш нещо — дали съпругата ми е отвън? Изглежда, че ме е проследила. А?

— Съжалявам, човече, бързам — недружелюбно и с растящо подозрение отвърна онзи.

— Направо съм загазил и съм на зор — продължи Ник с умолителен глас. — Не бих искал подобно нещо, ако не бях сгафил. Готов съм да си платя за услугата, да те компенсирам…

И Брайсън извади пачка, от която изтегли няколко двайсетачки. Очите на човека бляснаха алчно.

Внимавай, не повече, защото ще се усъмни — каза си Ник и прибра останалите пари.

— Моля само да погледнеш дали е отвън, само това искам… миньон, красива…

Човекът изтръска водата от ръцете си, изруга липсата на салфетки в автомата и взе банкнотите. Преброи ги набързо, пъхна ги в джинсите.

— Слушай, тва да не е някакъв капан, а, човече? Защото, ако се окаже мръсотия, здраво ще те подредя, кат се върна. Аз съм ветеран от… — изръмжа мъжът и го изгледа заканително.

— Няма никакви трикове, никакви мръсотии, господине. Никакви. Всичко е точно, ти само виж дали…

— Та ква каза, че е жена ти?

— Брюнетка, млада, не повече от 30 години, с червена блуза и светлокафява пола. Хубава е, дребничка на ръст. Няма начин да я сбъркаш.

— Сухото е за мен, дори и да я няма, нали?

— Естествено, естествено. Дай Боже да си е тръгнала. Ще се върнеш, за да ми кажеш, нали? Ще дам още толкова…

— Хм, пак ти повтарям, внимавай, защото… — изсумтя наркоманът и се запъти към изхода. — Не зная кво ти е на акъла, ама си го опичай…

Мина през кафетерията, покрай автоматите за закуски и напитки и излезе. Огледа се и веднага забеляза Елена. Тя стоеше, както й бе наредил Ник, и играеше ролята си с разгневено лице и искрящи очи.

След минута онзи се върна в тоалетната.

— Видях я — отвън е. Здраво се е ядосала, човече, здраво.

— Боже! — възкликна Ник и му подаде още две двайсетачки. — Трябва да се измъкна някак си. Яко съм го загазил, моята кучка не се шегува.

Отново извади пачката, този път отдели пет банкноти — сто долара — и ги разгъна във ветрило като ръка за покер.

— Подгонила ме е, спасение няма. Животът ми е истински кошмар! Навсякъде ме следи…

Наркоманът се облиза и не отмести очи от парите.

— Кво искаш от мен? — запита с подозрение. — Да не си престъпник някакъв, та мен да ме изкарат укривател ли, съучастник ли, що ли?

— Ами, няма нищо такова. Не ме разбирай погрешно. Няма нищо незаконно…

Влезе нов човек и ги изгледа с известно безпокойство. Брайсън замълча и изчака той да свърши и да излезе. Сетне попита:

— Онзи додж нали е твой?

— Мой е — пълна скръб.

— Нека да го купя, а? Продай ми го, ще ти дам две хиляди долара.

— А, не, човече — ти нещо се каниш да ме метнеш, веднага познавам. Аз в него съм вложил поне 2500 парета — има нови амортисьори.

— Добре, три хилядарки тогава. А ти ще вземеш моя буик. Само печелиш — рече Ник и му подаде ключовете.

— Подушвам нещо, а? Твоята е крадена, нали?

— Не е…

— Да де, не е, само е под наем — насмешливо рече изпитият, когато забеляза медальона с емблемата на „Херц“.

— Така е, да не би пък да ме мислиш за пълен идиот. Нова кола и 3000 долара. Давам ти я, колкото да се добереш донякъде. Тя си е платена, можеш да я оставиш където си искаш. Аз ще се погрижа за останалото.

Мъжът се замисли.

— Да не ми додеш по някое време да ми плачеш, че била боклук и прочие? Казах ти — едвам върви. Най-малко е на 75 000 мили, че и повече.

— Не се безпокой. Не те познавам, не ти зная името. Къде ще те намеря? Повече изобщо няма да ме видиш. Аз на всяка цена трябва да избягам от онази отвън. На всяка цена!

— Ще бутнеш ли 3500?

— Добре бе, добре — викна Брайсън с престорено негодувание. — Опитваш се да ме обереш до шушка само защото съм го закъсал!

— Хайде, хайде! В доджа има и малко дрога…

— Иди си я вземи, не ми трябва, само давай по-бързо.

Наркоманът излезе в паркинга, извади от багажника на доджа черен сак и започна да го пълни с бутилки, стари дрехи, вестници и книги, уокмен с касетки, слушалки със счупена скоба, някакви пакети.

Когато се върна в тоалетната, Брайсън го чакаше с още сто долара в ръката.

— Хайде да ми дадеш баретата и якето — ето ти стотарка плюс моето сако, което ти е точно по мярка — и Брайсън свали скъпия си син блейзер, за да му го подаде. — При всички случаи печелиш. Само за колата вземаш три пъти повече.