Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

Картаген, Тунис

Дъждът вали непрестанно, безпощадно, проливно. В полуда сякаш бие ли бие вълните, а вятърът вие и стене, подивялата вода блъска брега и се разбива в едри бели пръски, хищни водовъртежи се вият в черната нощ. В плитчините наблизо, в борба със стихията, се кандилкат неколцина — може би дузина тъмни фигури, — притиснали към себе си непромокаемите раници, които им служат и за спасителни пояси. Приличат на оцелели корабокрушенци. Прищявка на природата, бурята ги е изненадала, но им е и добре дошла — осигурява им прикритие, на което не са се и надявали. Това е първата група.

Откъм плажната ивица проблясва светлина — веднъж, дваж. Това е сигнал от посрещаните, че е безопасно да излязат на сушата. Безопасно, вятър! Че какво ли означава безопасно? Сигурно, че именно тази отсечка от туниското крайбрежие е в момента неохранявана от Garde Nationale! Голяма работа — мъчнотиите, които им създава природната стихия, са далеч по-голямо наказание от всичко, което би могла да направи туниската брегова охрана.

Подмятани като детски играчки, блъскани от свирепите вълни, накрая мъжете стигат брега и в съвместно координирано усилие безшумно стъпват на пясъка недалеч от руините на древни пунически пристанища. Внимателно разсъбличат черните гумирани костюми, свалят маските — под тях се показват тъмно облекло и почернените им лица. Вадят оръжието от раниците: автомати МП-10 — „Хеклер и Кох“, калашници и снайпер карабини. След тях от вълните излизат още хора. Идват на вълни, на вълни.

Всичко е оркестрирано прекрасно, вдъхновено и неуморно през последните няколко месеца — да сметнем, че и безпогрешно.

Тези хора са бойци на Al-Nahda, местни тунизийци, дошли да освобождават родината от потисниците. Но лидерите им са чужденци — опитни терористи, които споделят вярата им в Аллаха; те са всъщност елитна клетка борци за свобода от най-радикалното крило на „Хизбула“.

Командирът на същата тази клетка, а и на близо петдесетина тунизийци, е изпипан терорист, известен на света само като Абу. Понякога използва и партизанския си псевдоним Абу Интикуоб. Баща на отмъщението.

Абу е неуловим, потаен, свиреп. Той е обучил бойците от Al-Nahda в един либийски лагер недалеч от Zuwarah. Предавал им тактика и стратегия, практическите занятия провеждал на направен в истинска големина модел на президентския дворец, научил ги да се бият, сетне усъвършенствал бойните им умения до ненадминати в насилието и лукавостта нива.

Само преди тридесетина часа ги качва на петхилядитонен руски товарен кораб, обичайно превозващ туниски текстил и либийски промишлени стоки между Триполи и туниското пристанище Бизерта. Мощният стар съд, вече доста очукан и овехтял, пътува в северозападна посока, покрай пристанищата Сфакс и Суза, завива по нос Бон и влиза в Туниския залив, където минава точно покрай военноморската база Ла Гулет. Познавайки схемата на движение и дежурства на крайбрежната охрана и нейните съдове, Абу предварително е наредил корабът да хвърли котва на пет мили от картагенското крайбрежие и да свали хората в надуваеми лодки, снабдени с мощни извънбордни двигатели. Само за броени минути те стигат бурните води около Картаген, древният финикийски град и могъщ съперник на Рим през петия век преди Христа. Абу знае, че ако туниската брегова охрана хване кораба на радарите си, за нея той ще е просто един товарен съд на път за Бизерта, може би спрял по някаква си причина за кратко време в открити води.

Човекът с фенера на брега съска резки команди и ругае тихо, но с глас, в който звучи неоспорим авторитет. Той е брадат мъж с непромокаем анорак в защитна окраска. Това е самият Абу, който е дошъл преди хората си. По други канали.

— Тишина! Тихо ви казвам! Какво искате — да събудите цялата проклета гвардия ли? Бързо! Действай бързо, казах! Движение искам, движение и резултати! Несръчни тъпанари такива! Лидерът ви гние в затвора, а вие се туткате! Позор! Хайде, че камионите ви чакат!

До него стои човек с бинокъл за нощно виждане и внимателно оглежда района. Този човек пък е познат на тунизийците с прозвището Техника — доверен помощник на Абу. И един от най-добрите експерти на „Хизбула“ по експлозивите. Красив мъж със смугла, маслинена кожа, с тежки вежди и бляскави кафяви очи. Малко се знае за Абу, още по-малко пък за Техника. Но според някои слухове последният е роден в семейство на богати сирийци, отрасъл е в Дамаск и Лондон, посещавал скъпи училища, така или иначе изучил всички тънкости за модерните оръжия и експлозиви.