Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

След малко Техника сваля бинокъла от очите и се обръща към Абу. Говори му тихо и спокойно. Облечен е в черно гумирано наметало с качулка, което го пази от проливния потоп и чийто колан сега затяга.

— Може би не бива да изразявам хвалби, братко мой, но операцията върви извънредно гладко. Натоварените с нужните материали камиони са скрити точно както бяхме се уговорили, бойците не са срещнали съпротива по време на краткото придвижване по булевард „Хабиб Бургиба“. Току-що получихме радиосигнал от първата група — стигнала е президентския дворец. Превратът е започнал.

И последните мъже от новодошлата група вече се изтеглят. Техника си поглежда часовника, сетне Абу.

Абу кима самонадеяно. Поначало не е очаквал нищо друго, освен успехи. Нейде в далечината се гърми, звучат взривове. Битката кипи. Президентският дворец ще бъде превзет скоро. Няма да минат много часове и ислямистките бойци ще установят контрол над Тунис. Така си е мислил той.

— Нека не се поздравяваме предварително с победата — за всеки случай казва Абу въпреки вътрешната си увереност.

Но гласът му е и напрегнат, и тих.

Дъждът е намалял, вятърът стихва и изведнъж — точно както е и дошла — бурята секва.

Внезапно тишината на плажната ивица е раздрана от силни крясъци на рязък, пронизителен арабски. От мрака изскачат четирима — тъмни фигури, тичат към тях. Абу и Техника посягат към оръжието си, но виждат, че насреща са техни братя от „Хизбула“.

— Нула-едно! — вика единият.

— Засада!

— Ой, Аллах! Ой, Аллах! Нашите са обкръжени!

Хората са араби — видимо уплашени и силно задъхани.

— Нула-едно — сигналът за бедствие — пъшка първият, който на гърба си носи полева радиостанция модел Пи Ар Си-117. — Успяха да ми предадат само, че са обкръжени от дворцовите сили за сигурност и че работата изглежда лоша. Сигурно ще ги пленят. Сетне предаването прекъсна… Казаха, че има предателство!

Абу се извръща към съветника си. В очите му бляскат опасни, тъмни искрици: разгневен е, и то много.

— Как е възможно?

Един от четиримата новодошли — най-младият — се обажда:

— Оръжията и боеприпасите, приготвени за нашите, са били дефектни! Нищо не е действало — нито противотанковите установки, нито мунициите, нито Ц-4! Правителствените войници са ги чакали в засада. Били сме предадени още от самото начало!

Абу видимо страда, обичайното му спокойствие е изчезнало. Боли го самолюбието, наранена е гордостта му. Кимва на довереника си.

— Ya sahbee, нужен ми е мъдрият ти съвет. Кажи ми какво е станало според теб!

Техника намества ръчния часовник и се навежда към шефа си. Абу го прегръща през рамото, а другият казва просто:

— Вероятно има предател. Сред нас. Някой е проникнал в редиците ни, изтекла е информация. Друга възможност няма…

Абу прави кратък, почти незабележим жест с палец и показалец. Това е предварително уговорен сигнал и четиримата араби сграбчват Техника за ръцете и раменете. Техника се съпротивлява, той е извънредно силен човек, но сега силата му не върши работа. Противници са му четирима добре обучени терористи. Ръката на Абу се стрелка напред. Блясва метал, Абу забива дълъг, закривен нож в стомаха на помощника си, извива острието и рязко го извръща няколко пъти, за да причини максимално нараняване. Очите му горят.

— Ти си този предател! Ти… — изсъсква той.

Техника пъшка тежко, очите му се обръщат. Болката е ужасяваща, агонията — смъртна, но лицето му остава неподвижно.

— Не съм аз, Абу! — протестира с мъка той.

— Прасе! — крещи Абу и замахва отново и отново.

Този път ножът попада в слабините на Техника.

— Никой друг не знаеше нито точните планове, нито назначените часове, времето! Никой друг! Никой, освен теб! А ти си проверявал и техниката, и оръжията, нали?! Кой друг, освен теб, а!

Внезапно пламват мощни светлини, лъчите на военни прожектори заливат околния плаж. Абу трескаво се оглежда. Напразно. Обкръжени са от многочислено превъзхождащ ги враг. Войници — дузини и дузини войници в каки униформи. Командоси от тунизийската Garde Nationale. Някои държат насочени леки картечници, още войници се появяват иззад дюните, отгоре долитат няколко бойни хеликоптера.

Залпове автоматен огън валят върху хората на Абу, които се разпръскват и политат като дървени марионетки. Звучат предсмъртни крясъци, стонове. Сетне настъпва тишина. По земята лежат окървавени трупове в гротескни пози, с разкрачени крака, разперени ръце. Някой стреля отново, сетне тишината пада отново — още по-мъчителна, още по-зловеща и някак неестествена. Не е стреляно само по прочутия терорист и неговия помощник.