Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

— Но наистина ли не разбрахте какво точно съм говорил с Драган — сега бе ред на Брайсън да крещи. — Не разбрахте нищо, а? Че наистина съм направил сделка с убийците на онова копеле — но сделка в защита на родителите ти. Аз го заплаших онзи Драган, просто го изнудих по най-убедителния начин и подходът ми хвана дикиш, защото той е професионалист и повярва какво ще се случи на собственото му семейство… ако нещо стане с майка ти и баща ти. За мен тази сделка бе лична! А и знаех, че единственият номер, който ще мине при него, е сицилианският тип заплаха.

Елена обаче вече не го слушаше, а ридаеше сгъната на две.

— … ти не знаеш… нищо не знаеш колко съм мислила за теб и колко съм се питала защо стана така! Колко време мина в страшни мисли… татко почина преди две години, майка — миналата година. Тя просто нямаше волята да живее без него. О, боже, Никълъс! Смятала съм те за истинско чудовище!

Той протегна ръце да я прегърне, въпреки че нямаше сили да се изправи. Тя залитна напред и сама падна в ръцете му. И без да иска, докосна превързаната рана; изглежда, докосна нерв, защото болката се качи направо в главата му и го подлуди. Но Ник не посмя да я пусне, държеше я здраво в обятията си и я галеше по косата. Струваше му се така крехка и уязвима, красивите й очи пълни със сълзи, зачервени.

— Боже, какво направих — хлипаше тя. — Какво направих, как съм могла да помисля, че ти…

— И аз имам вина — изпъшка Брайсън, — като се има предвид, че не бях честен към теб докрай. Но тук не става дума за случайно неразбирателство, а за нещо много сериозно. Кой е този агент с прозвище Титан? Защо е пуснал тази информация? С каква цел?

— Трябва да е част от Прометей. Те са знаели, че сме по следите им, че вече сме съвсем близо. И са се възползвали от обстоятелствата, за да създадат интрига, несигурност и противопоставяне сред нас. В дадения случай да изправят елитен агент срещу прекия шеф и съпругата му. И така вероятно са се появили фалшифицирани доклади с надежда да ни направят по-уязвими.

— Прометей… с Уолър споменавате това име прекалено често, а пък твърдите, че не знаете кой стои зад него. И все пак сигурно се досещате, имате някаква идея за лице или организация, за целите им…

Елена постави ръка на челото му, погледна го в очите.

— Боже, как само ми липсваше! Милият Ники…

Сетне му стисна ръката и рязко, възбудено се изправи, закрачи из стаята и заговори. Така постъпваше и навремето — винаги когато налице бе объркан и сложен проблем, сякаш самото движение и физическо натоварване стимулират мисловната й дейност.

— За пръв път попаднахме на името Прометей преди около 20 месеца — каза тя бавно, замислена. — И решихме, че става дума за някакъв международен синдикат, централа или картел. Според данните, с които разполагахме, групата Прометей се очертаваше да е нещо като консорциум на технологични компании и държавни доставчици в областта на отбраната… и естествено техните агенти и подставени лица в правителствата на по-големите държави.

Брайсън внимателно слушаше и кимаше.

— Вертикално интегрираните компании на Жак Арно притежаваната от китайската армия организация начело с генерал Дзай, огромните холдинги на Анатолий Пришников по цялата територия на бившия Съветски съюз и в нова Русия. Корпоративни сдружения в глобален мащаб.

Елена извърна лице към него, смръщи вежди и спря за миг.

— Ами, да. В общи линии тези трите. Но, изглежда, има и още много по-дребни участници в глобален заговор, които действат съгласувано.

— Какво значи действат? Как? И в какво се изразява дейността им?

— Най-вече корпоративна дейност — сливания, консолидации, все с цел интегриране и уголемяване. Все по-бързо и по-бързо.

— Консолидация и сливания на базата на смесени фирми в отбранителната промишленост, така ли?

— Да. Но ударението все повече отива към телекомуникациите, спътниците и компютърната сфера. И говорим за нещо далеч по-крупно от просто създаване на корпоративна империя. Като в същото време напоследък се развихря истинска епидемия от терористични инциденти — от Вашингтон до Женева и Лил…

— Пришников и Арно знаеха за Лил предварително — каза Брайсън. — Лично ги чух няколко дни преди атентата да обсъждат нещо замислено да стане в Лил. Говореха, че въпросното събитие ще им разчисти пътя, че негодуванието ще бъде огромно…

— Да, безсъмнено ще им се открият нови възможности замисли се Елена. — В един всеобщ хаос ще нарасне търсенето в областта на оръжейното производство, ще скочат цените. Но не, не в това е нашият проблем с Прометей. Най-прекият път към увеличеното търсене е войната, а не изолираните терористични нападения. Кое доведе до Втората световна война? Именно една от теориите, базирани на идеи за предизвикване на масово и масирано въоръжаване. Силите зад международните оръжейни картели създадоха младата нацистка Германия с надеждата, че глобалната война няма да закъснее. Както и стана.