Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

— Но сега времената са коренно различни, Елена.

— Ник, само помисли: ключови играчи в Русия, Китай и Франция, а сто на сто има и други. Те са в състояние да създадат предпоставки за противопоставяне на държавите една срещу друга, да надуят бойните рогове, да призоват за укрепване на националната отбрана. Това е начинът…

— Има много и най-различни начини да настройваш общественото мнение за въоръжаване и привеждане на националната отбрана във върхова готовност.

— Да, но ако ти държиш лостовете на властта? Изглежда, има някаква причина, която ги възпира. Не, тук не става дума за глобална надпревара във въоръжаването. Не е такъв почеркът. Наблюдатели сме на изолирани инциденти. Индивидуални терористични актове без поемане на отговорност, без позоваване на дадени организации. При една доста сгъстена програма. Защо?

— Тероризмът е друга форма на война — обади се Брайсън. — Война с други средства. Психологическа война, чиято цел е да деморализира и плаши хората.

— Но за война са нужни две страни, Ник.

— Ами да — терористите и тези, които са срещу тях.

Елена упорито завъртя глава.

— Не, нещата не се връзват така. Кои са онези, които са против тях? Доста мъгливо се изразяваш, Никълъс.

— Тероризмът е като театъра. Играе се от актьор или актьори пред публика.

— А търсеният краен резултат не е самото разрушение, а шумът, който ще се вдигне около него, така ли?

— Точно така.

— Сензацията винаги привлича вниманието към нещо си, към някаква кауза, група, личност. Обаче в нашия случай терористичната вълна остава без автори, без кауза, без групировка. Значи трябва да изследваме по-внимателно самата сензация, новините, за да видим какво ги свързва, кое е обединителното звено. Какво е общото във всичките тези отделни инциденти?

— Че бе напълно възможно да бъдат предотвратени — остро рече Брайсън.

Елена го изгледа с любопитство и го попита:

— Защо се сещаш именно за това?

— Нека се върнем към вестникарските материали, към новините — телевизионни и по радиото. След всеки инцидент неизменно се появяваше и коментар — винаги приписан на анонимен правителствен източник: че ако са били взети нужните превантивни мерки, ако е било осигурено адекватно наблюдение във връзка с получени сигнали — трагедията щяла да бъде избегната.

— Наблюдение казваш, а? — замислено повтори тя.

— Да, и договорът. Международният договор за общи мерки за сигурност, превантивна дейност и координирано наблюдение. В него страни ще бъдат повечето държави в света.

— По силата на този договор трябва да бъде създадена международна централа за превантивно наблюдение, нали? Нещо като свръх-ФБР?

— Точно така.

— За което ще отидат милиарди и милиарди долари за нова сателитна техника, полицейско оборудване и какво ли още не. Много изгодно за гигантските компании… като тези на Арно, Пришников, Дзай. Да не би това да е целта? Международен договор, зад който те ще се скрият и ще призовават за нови отбранителни разходи и прочие. За въоръжаване и защита срещу терористите. И какво? Тероризмът се превръща в нова заплаха за мира непосредствено след ликвидирането на студената война. Какво казаха в последните новини? Че всички страни членки на Съвета за сигурност на ООН вече са парафирали и ратифицирали договора?

Всички, с изключение на Великобритания. Предполага се, че тя ще подпише в най-скоро време. Главният агитатор за това е лорд Майлс Пармуър. Той непрекъснато вдига много и силен шум.

Да, именно. Той е един от най-консервативните парламентаристи, но се оказа извънредно активен при организиране подкрепа за договора. Не бива да се подценяват амбициозни люде като него. Да си припомним подпалването на Райхстага през 1933 година.

Брайсън веднага възрази.

— Въпросните Прометеевци не действат по този начин.

Лорд Пармуър може би е изключително добър организатор, но едва ли е достатъчно умен. Не, мозъкът, който контролира голямата игра, е на друго място. Както казваше любимият ми бивш началник: „Върви по лая на кучетата, но търси ловеца.“

— Подмяташ, че в Лондон хора извън кадър дърпат конците на парламентарните дебати, така ли?

— Сто на сто.

— Но кои са те? Ако може да се доберем до някаква следа…

— Ще се наложи да отида лично, да поразпитам Пармуър. Изобщо да надникна максимално надълбоко.

— Но как ще отидеш? Не си добре, Ник.

— Свали ми тази проклета система и ще видиш.

Елена поклати глава и замълча. Сетне каза: