Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

— В самолета — обади се самият Уолър. — Забрави ли вече? Каза, че го имаш на диск или на някакво друго копие, или нещо друго подобно. Бил си в кабинета на Арно — не беше много ясен, но каза нещо в този смисъл. И не, недей да ме гледаш така — не си бил под въздействието на химикали или серум. Макар че от време на време бълнуваше и говореше несвързано.

— А сега къде съм?

— В болнична инсталация на Управлението в Дордона, Франция. Системата ти е поставена, защото си обезводнен, а в нея има и антибиотици с цел предотвратяване инфекция на раните ти.

— На Управлението, а?

— Да, сега нашата централа е тук. Трябваше да се преместим от съображения за сигурност. Във Вашингтон имахме провали, наложи се да предприемем някои маневри, да напуснем страната, за да можем да си вършим работата.

— Какво искате от мен?

— Онова, което имаш, и то незабавно — намеси се Елена. — Ако предположенията ни са верни, разполагаме само с няколко дни, може би дори не дни, а часове.

— Преди какво?

— Преди Прометей да овладее положението — отвърна Уолър.

— Кой е Прометей?

— По-точно би било да попиташ какво е Прометей, но за съжаление не можем да ти отговорим. И затова имаме нужда от преснетия чип.

— Аз пък искам да знам какво става! — избухна Брайсън и се задъха, а гърлото остро го заболя. — И за теб, Елена! Къде си била толкова време и защо!

По упоритото й изражение разбра, че тя не възнамерява да му отговори, а настоява да продължи разпита.

— Ник, нека сега не си говорим за лични неща. Друг път… Времето изтича…

— Искам да знам какво съм означавал за теб? — викна той. — Какво е означавал нашият брак, съвместният ни живот, всичките тези години… ако те просто са минало, ако всичко между нас е свършено, пак ми дължиш поне обяснение — какво се случи и защо ме напусна!

— Но, Ник…

— Усещам, че има нещо общо с Букурещ!

Долната й устна трепна, цялата й брадичка затрепери, а очите й плувнаха в сълзи.

— Ето, знаех си… — въздъхна той и продължи с по-мек глас:

— Ако си научила нещо, то би трябвало и да си разбрала, че каквото съм направил, все е било заради теб!

— Ник, моля те — рече тя с отчаян глас. — Моля те! Опитвам се да се събера, а ти ме измъчваш…

— Какво според теб е станало в Букурещ? Какви лъжи са ти изговорили?

— Лъжи ли? — избухна тя изведнъж. — Не смей да ми говориш за лъжи! Ти ме излъга, ти! Гледаше ме в лицето и ми говореше фалшиви думи!

— Моля да ме извините — обади се Уолър. — Това е разговор за четири очи.

Извърна се и побутна пред себе си сестрата; двамата излязоха от стаята.

Брайсън не бе съвсем на себе си — цепеше го главата, гърлото му бе като раздрано, сякаш наранено до кръв. Но събра сили и заговори. Страдаше ужасно и бе готов на всичко, само и само да стигне до истината.

— Вярно, излъгах те — внезапно призна той. — Сигурно и това е най-голямата ми грешка. Когато ме попита за онзи уикенд в Барселона, аз те излъгах. А ти го усети, знам, че го усети. Още тогава си го знаела, нали?

Тя кимна и сълзите потекоха по бузите й.

— Но щом си знаела, че лъжа, би трябвало да разбереш защо! Трябваше да проумееш, че отидох в Букурещ, защото те обичах.

— Но аз не знаех какво си направил, Ник!

Сърцето чак го заболя от жал за нея, а и за себе си. Боже, как бе обичал тази жена! Искаше да стане и да я притисне в обятията си, а в същото време нещо в него крещеше, че е редно да я разтърси за яката и да я принуди да му каже цялата истина.

— Но сега вече знаеш, нали?

— Не знам какво зная вече, Ник! Бях ужасена, така ти и бях обидена, чувствах се предадена — да, предадена от теб. Страхувах се за живота си, за родителите си… и просто знаех, че трябва да изчезна, да се скрия. Знаех, че ти си много добър в проследяването на хора и затова се опитах да изчезна безследно.

— Но Уолър е знаел къде си отишла!

Тя погледна в тавана, той проследи погледа й — горе просветваше мъничка червена точка. Да, камера за наблюдение! Без съмнение, щом са в Управлението, има нещо такова. И какво означаваше това — че Уолър продължава да го следи, да го подслушва, какво ли? Ами да прави каквото си иска и да върви по дяволите!

Погледна Елена — тя свиваше пръсти в юмруци и ги разтваряше.

— То се случи само няколко дни след като ти ми каза, че отиваш в Барселона за уикенда. Аз си вършех рутинните задължения и преглеждах докладите, докато попаднах на следното: агент на Управлението се появил неочаквано и не по служебна задача в Букурещ!

— О, Боже!