Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

— Просперо — Ян Вансина — на няколко пъти попита дали Елена „знае нещо“. Какво е искал да каже?

— Опасявам се, че и върху нея паднаха немалко съмнения — по същото време, когато ти се зае със задачата да ни ликвидираш. Вансина имаше заповеди да провери дали и тя е в играта. Аз държах на тезата, че теб са те изиграли и са те изпратили за зелен хайвер. И се оказах прав.

— Слушай, я ми кажи как ще обясниш цяла поредица разработени от теб операции — в Шри Ланка, Перу, Либия, Ирак? Според Дън те са изцяло против американските интереси в чужбина — но така умело изработени, че дори и участниците не са схванали шахматните ходове. Били са прекалено близо до шахматното табло.

— Тра-ла-ла.

— Ами в Тунис? Абу не е ли бил човек на ЦРУ?

— Не мога да зная абсолютно всичко, Ники.

— Излиза, че грижливо изработената ти операция за проникване и проваляне на подготвяния преврат е целяла да демаскира и неутрализира извънредно ценен и ключов агент на ЦРУ. И по този начин да елиминира внедрен в системата на ислямския тероризъм техен човек. С едната ръка вършиш работа, с другата я разваляш. Така излиза.

— Ала-бала портокала, Ники.

— А на Коморските острови през 1978 г., когато ни изпрати да провалим опитите на наемниците да вземат властта според Дън те били подготвена от ЦРУ група, прехвърлена там, за да освободи американски и английски заложници. Коя е истината? Къде е истината, Уолър?

— Провери архивата, историческите събития. Въпросните заложници бяха освободени именно в резултат на нашата операция. Непосредствено след нея. Провери въпросната документация, ако можеш да се добереш до нея. А също и хронологията. Точно така — виж къде и точно кога стават нещата. Онези не са никаква група на ЦРУ, а хора на националистите. Прави си домашното, моето момче. Както съм те учил.

— Да вървиш по дяволите! Аз нали бях там, какво ме правиш на идиот! И на борда на „Испанска армада“ бях лично с прикритието, че нося чертежите на ново поколение антитанково оръжие, за да имам разменна монета. Калаканис веднага доведе заинтересования купувач и той беше твоят човек. Агент на управлението — Ванс Гифърд ли му беше името или как там, вече не съм сигурен! Самият Калаканис потвърди, че във Вашингтон имало голям интерес към подобни оръжия, а и засилено купуване.

— Ние вече не сме във Вашингтон, Ники, сам знаеш това. Трябваше да се преместим — проникнаха в нашата структура.

— А защо тогава твоят агент беше толкова мераклия да купи чертежите? За личната ви колекция, така ли?

— Ники…

— И защо същият човек пристигна на кораба в компанията на човека на Жак Арно — Жан-Люк Бертран? И ти ме лъжеш, че не купувате оръжия, а?

— Гифърд си е вършил работата, Ник. Неговата работа!

— И каква е неговата работа, Уолър? Каква точно? Според Калаканис човекът похарчил добри пари и възнамерявал да похарчи още.

— В нашата игра човек не може просто да отиде, да огледа оръжията, да каже мерси и да си върви. Трябва и да купи. Онези, които само надничат, бързо ги разкриват и ги отстраняват.

— А Просперо — Ян Вансина — в Женева? По същия начин изпрал пет милиарда долара с цел да не го заподозрат, а? Прикритие! Браво на теб, Уолър!

— Кой ти каза това последното — Дън ли?

Брайсън не отговори, само загледа бившия си ментор в лицето, като усещаше силните удари на сърцето си. Раната отново го заболя, очевидно минаваше ефектът на обезболяващите.

Тед Уолър заговори с все по-нарастващ сарказъм:

— И ти го е казал някъде извън стените на офиса си, нали? Там не желаеше да говори, а? Подхвърли ти, че се опасява от подслушвателни устройства?

Брайсън продължи да мълчи, а Уолър добави:

— Заместник-директорът на главната разузнавателна институция на САЩ няма власт да нареди да му изчистят кабинета, а?

— Днес ще му го изчистят, утре маймунките ще се появят пак — възрази Брайсън. — Тази техника е вече усъвършенствана до непознати висини. Ще му ги пуснат в кафето, ако си искат…

Уолър изпуфтя презрително.

— Изработил те е, Ники. Чисто шоу. Истински театър. Опитал се е — и то с пълен успех, както виждам — да те убеди, че той е от добрите. Опълчил се срещу тъмните сили. И забележи — в този случай тъмните сили са в самото ЦРУ. Цялото ЦРУ, Ники, нали така? В което той е номер две.

Уолър заклати укорно глава.

— За Бога, Ники. И ти му се върза. Браво.

— Дадох му служебната карта, която взех от агента — онзи, който се опита да ме убие при Шантили.

— Чакай да позная! Той я провери и ти каза, че е фалшива.