Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

— Импулсивна стъпка от нейна страна. Основните й намерения са били протективни. Да, на първо място протекция на Управлението и на нашата мисия. Когато разбрала, че отиваш на среща с Ричард Ланкастър с намерение да навредиш на Управлението, се е опитала да те разубеди. Останал си непоклатим, тя се панирала и сменила тактиката. Приела е, че няма време да търси връзка с мен и нови инструкции. Погрешно решение, не е преценила нещата достатъчно точно. Стават тези работи, Ники, ти най-добре знаеш това.

Понякога агентът взима самоинициативата. И тя решила да вземе нещата в свои ръце, да действа незабавно. За нещастие импулсивен ход, но тя си е такава. Никой не е безпогрешен и съвършен. Много добър работник, един от най-добрите от Тел Авив, пък и много красива. Рядка комбинация на качества. На добри работници човек винаги е склонен да прощава. А пък сега е вече много добре, благодаря ти, че се сети да попиташ.

Брайсън пропусна сарказма.

— Чакай пак да питам — тя не е имала за задача да ме убива, така ли?

— Както вече ти казах, мисията й бе да наблюдава и докладва — протекция, а не терминация, както се изразяват някои хора. Но в Сантяго де Компостела става ясно, че срещу теб вече има такава санкция, но не от нас, а от друго място. Убит е Калаканис, неговата служба за сигурност е сериозно пострадала, но заповедта за терминиране не идва от него. Сигурен съм, прекалено бързо са се развили нещата и не е имал време да я издаде. Стигам до заключението, че са те използвали като инструмент на чужди интереси, въпросът е чии?

— Тед, нали видях някои от изпратените срещу мен хора, разпознах ги, по дяволите! Рус агент, зная го от Хартум, двамата братя — селяни от Сивидале, които използвах в операцията срещу „Вектор“. До един наемници на Управлението!

— Не е така, Ник. Убийците от Сантяго са наистина наемници, но на свободна практика. Приели са поръчката на онзи, който плаща най-много. Не сме ние. Потърсили са ги по разбираеми причини — затова, че те познават по лице.

Най-вероятно са им казали, че веднъж станал предател, ти предадеш и продадеш и тях. Няма по-силен стимул от самозащитата.

— Това плюс два милиона и половина за главата ми.

— Разбирам. Но виж какво — ти пътуваш по цял свят със старите си легенди от Управлението. Лично аз бих могъл да те разоблича за секунда. Ти какво си мислиш, че в компютрите на заинтересованите хора не съществува името Джон Т. Колридж, нито твои снимки и Бог само знае какво още? Легенда от преди толкова години?

— Тогава кой ги е наел?

— О, възможности колкото искаш. Ти си се свързвал с кой ли не, правил си сондажи, проверявал си имена с помощта на стари източници от КГБ, дори си проверявал и моя милост. И си мислиш, че тези хора мълчат? Че само на теб продават информация? Щом на теб са продали, ще продадат и на друг. Наемни копелета, до един! Ти ли не знаещ, учудваш ме, Ники…

— Надявам се сега да не се опиташ да прехвърлиш топката в ЦРУ, Уолър. Едва ли Хари Дън ме е пратил да му върша мръсната работа, а в същото време е уреждал и да ме ликвидират.

— Съгласен съм с теб. Но да допуснем, че нечий екип следи действията на „Испанска армада“ и когато корабът експлодира, се взема решение, че ти си неприятел.

— Кой взема това решение? Дън твърди, че за операцията никъде няма информация черно на бяло. Само устни уговорки, а в компютрите на ЦРУ фигурира само един мой псевдоним — Джонас Барет.

— А може би някоя и друга сума от разноските ти.

— И да има такова нещо, то е внесено със специални кодове, без имена плюс това е с най-високия възможен гриф за секретност. Да се отвори само при крайна нужда и пак няма да ме засекат със сигурност.

— Стига бе, Ники. От ЦРУ информация изтича като от цедка. Винаги си е било така. Нали именно затова съществуваме ние.

— Виж, Росовски, още щом ти споменах името и Ричард Ланкастър незабавно прие да разговаряме. И даде да се разбере, че знае за Управлението — може би така, както го е информирал Хари Дън. Или ти ще ми кажеш, че и Ланкастър лъже?

— Той безсъмнено е брилянтен мозък, но е и много суетен, а суетните хора ги лъжат лесно. Дън може да го е изработил така изкусно, както и самия теб.

— Във всеки случай Ланкастър поиска повече факти, проверка в дълбочина.

— Естествено. Както би постъпил и ти на негово място. Вероятно се е изплашил.

Брайсън замълча, чувстваше слабост и лек световъртеж. Прекалено много неща не си идваха по местата, оставаха необяснени и противоречиви.