Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

Ако си спомняш, скоро след десанта в Залива на прасетата в САЩ избяга офицер от КГБ на име Анатолий Голицин, който разкри на Ангълтън редица факти за множеството внедрени в ЦРУ съветски къртици, за корупцията и причините за провалите. И по-добре да не ти споменавам за англичаните като Ким Филби и тем подобните, защото ти сам знаеш фактологията. Е, това бе началото. Поне за Ангълтън. Той не само осигури главните средства за създаването на Управлението и финансите за по-нататъшната му работа, но и нахвърли основната клетъчна структура и принципите на действие. По-късно ми помогна да развия стратегията на „кутия в кутията“, заедно осъществихме децентрализацията и вътрешната сегментираност като гаранция за постигане на максимална сигурност. Негова е тезата да останем строго засекретени, като докладваме само на правителствените глави на страните, чиито цели обслужваме. Само по този начин успяхме да избегнем проникване или да станем жертва на дезинформиране и политиканстване, от които страдат всички разузнавателни централи и от двете страни на желязната завеса.

— Ти да не искаш да ти повярвам, че Хари Дън е бил такъв левак, та дори не е знаел истинския произход на Управлението?

— Абсолютно не. Дън не бе дезинформиран. Той си имаше мисия. Сламен човек. Играеше роля — абсолютна карикатура, източник на полуистини, звучащи логично и убедително, примесени с частици от „истинската“ истина, така да се каже. Както казва Луис Карол — „въображаема градина, пълна с истински жаби“.

— И с каква цел?

— Да те насочи към нас, да те подтиква и насърчава да ни разкриеш и по възможност да ни унищожиш.

— Но защо?

Уолър въздъхна и понечи да каже нещо, но Брайсън го изпревари:

— Ама ти ме гледаш в очите и се опитваш да ми кажеш, че не сте правили опит да ме ликвидирате?

Уолър поклати глава бавно, почти с тъга.

— Други бих се опитал да измамя, Ники. Но ти си прекалено умен.

— Я си спомни вашингтонския паркинг, след като ходих на „К“ и установих, че сте се изнесли оттам. Зад онзи убиец бяхте вие!

— Да, вярно е — ние го наехме. Не е лесно днес да намериш добри професионалисти. А ти ми кажи защо не се учудих, че ти се оказа по-добрият?

Обаче Брайсън не бе склонен да го подхлъзнат така лесно и още повече се ожесточи:

— Наредил си да ме „санкционират“, защото си се страхувал, че ще разкажа истината!

— Всъщност не аз. Наистина бяхме разтревожени от поведението ти. Налице бяха всички признаци за „заболяване“, за съюзяване с Дън и обръщане против нас. Кой може истински да проникне в нечия душа, сърце или мозък, кажи ми? Дали си бил огорчен, дори повече от огорчен, че те утежнихме толкова рано? Или Дън ти завъртя главата с лъжите си? Не знаехме как точно стоят нещата и затова взехме някой контрамерки. Ти знаеш прекалено много за нас, въпреки вътрешните мерки, знаеш извънредно много. Чак недопустимо. Да, така е, пусната бе заповед, че си „неизлечим“, налага се…

— Боже мили, значи си признаваш?

— Виж, не е така. През цялото време бях повече от скептичен. Познавам те много по-добре от всеки друг и не бях съгласен да приема санкциите, нито пък оценките на психолозите и другите специалисти. Поне не и без допълнително потвърждение. Затова ти изпратих един от най-новите ни оперативни работници на борда на кораба на Калаканис. Да следи действията ти. Лично съм я избрал и инструктирал — да следи и да ми докладва.

— Лейла, а?

Уолър кимна.

— И я изпратихте да ми се прикачи, слушалка, а?

— Точно така.

— Това са глупости! Пак ме лъжеш — в Брюксел тя се опита да ме убие!

Почти изкрещя последните думи и се загледа в очите на Уолър — очакваше да разпознае фалша и предателството в тях. Но лицето на бившия му шеф си остана непроницаемо както винаги.

— Действала е на своя глава, в нарушение на изричните ми заповеди. Не отричам факта, Ник. Но би трябвало да се взреш в хронологията на събитията…

— Каква хронология! Ставаш патетичен в опитите си да въртиш и усукваш напред и назад, за да попълниш дупките и алогизмите в собствените си измислици.

— Моля те, Ники, изслушай ме. Дай поне тази възможност на човека, който ти спаси живота. Част от инструкцията й беше също да те пази, да следи за евентуални промени в намеренията ти. Тръгна с презумпцията, поне така й наредих, че си невинен. Но знаеш принципа: невинен до доказване на противното. На кораба на Калаканис те е предупредила…

— Ти ми обясни действията й в Брюксел! — остро го прекъсна Брайсън.