Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

— Ти разбираш, нали? Аз просто си вършех работата проследих сигнала и разбрах, че става дума за теб самия! Направо бях като ударена от гръм, бях съсипана, знаех, че би трябвало да си на друго място! Служебният доклад едва ли бе прикритие, при това ти толкова рядко използваше почивен уикенд, за да отидеш някъде без мен… а се оказа, че си организирал всичко тайно и потайно — аз да не разбера! Е, знаеш ме — аз съм много емоционална. Приемам нещата много навътре и това ме раздруса направо нечовешки. Отидох при Тед и му казах, че съм разбрала за теб. Разказах му направо цялата работа. И настоях, направо поставих нещата ребром — да ми каже какво става и защо ме лъжеш! Той веднага усети, че насреща си има една обидена и подозрително настроена съпруга — какво ти — направо ревнива… и не се опита да те прикрива. Онова, което ми каза, бе успокоително, но в същото време и не съвсем успокоително. Ако се бе опитал да те скрие, сигурно щях да съм много ядосана, но именно тогава усетих, че твоите действия са изненадващи дори и за самия него. Същата информация бе дошла като изневиделица и за него. И тогава се уплаших и разтревожих още повече. Щом и самият Тед Уолър не знае какво правиш в Букурещ! Само си помисли…

Брайсън затвори очи и се разтрепери. Боже мой — още тогава са го следили! Непрекъснато е бил под наблюдение! Елитен агент, най-доверено лице… А пък в същото време бе взел всички необходими мерки, бе абсолютно сигурен, че подире му нямаше опашки. Как се е случило? И какво би могло да означава?

— Той не разследва ли постъпката ми? Ти не направи ли опит да провериш защо съм отишъл?

— О, и едното, и другото, разбира се. Използвах цялата налична техника, спътниковите връзки, външното наблюдение и те видях черно на бяло на снимка в Букурещ. И ми стана още по-мъчно, още по-болно. Малко по-късно един от независимите източници — с кодово название Титан, потвърди нашата информация и добави нови факти. И именно неговите сведения почти ме довършиха. Титан докладва, че си имал среща с генерал Раду Драган. С шефа на бившето Секуритате, моля ти се! Моят съпруг! С шефа на онези убийци, които търсеха отмъщение… Само се опитай да се поставиш на мое място!

— Боже мой, не! — наведе глава Брайсън. — Ти си помислила, че върша нещо зад гърба ти, тайно и сигурно се опитвам…

— Още повече че от Уолър разбрах: срещал си се с Драган без знанието на Управлението! Значи си търсел някаква сделка — нещо, с което едва ли би се гордял, щом като толкова се криеш… Но аз все пак ти дадох шанс. Попитах те направо в очите — къде беше през онзи уикенд?

— Но преди това никога не си ме разпитвала къде съм ходил и какво съм правил по време на отсъствията ми от дома!

— Ти тогава не може да не си усетил колко важен за мен бе твоят отговор. И продължи да ме лъжеш в очите. Нагло!

— Елена, мила, та аз се опитвах да те предпазя! И не желаех да те плаша, сигурен бях, че ако ти бях казал къде отивам, ти щеше да се възпротивиш. А пък ако ти бях признал впоследствие, ти пак щеше да се безпокоиш и да се сърдиш. Не е ли така?

— Е, сега го зная. Но тогава Титан информира, че е имало сделка с Драган — ти си му разкрил скривалището на моите родители в замяна на голяма услуга от негова страна…

— Но това е безсрамна лъжа!

— А аз откъде да знам по онова време?

— Но как си могла да повярваш, че съм в състояние да те предам — теб или родителите ти? Как си могла да го приемеш?

— Ами именно защото ме излъга, Никълъс! — крясна Елена гневно. — Ти даде ли ми някаква възможност да си помисля нещо друго? Ти излъга…

— Боже мили, Боже… какво ли си мислила за мен тогава…

— Веднага отидох при Тед и настоях незабавно да ме изведат от страната. Да ме скрият, и то на сигурно място! Някъде, където ти никога няма да ме намериш! Настоях да преместят и родителите ми. А това означаваше невероятни разноски, като се има предвид нивото на сигурност. Само помисли! Но Тед се съгласи и каза, че може би така ще бъде най-добре за всички. Аз бях така наранена, така съкрушена от твоето предателство, отчаяно се опитвах да защитя и родителите си. Тогава Уолър ме прехвърли във Франция — мен тук, а майка и татко — на около час разстояние с кола оттук.

— А Уолър повярва, че съм направил подобно нещо?

— Какво Уолър? Той знаеше само, че и него си излъгал. Че действаш по собствено усмотрение и направо в разрез с всички служебни правила.

— Да, но той никога не ми поиска обяснение, дори не ми спомена каквото и да е!

— И това те изненадва, а? Ти не го ли познаваш? Действал е така по свои собствени причини, а и аз го помолих никога да не ти казва нищо, просто да не те предупреждава, че знае… А може би е искал да те предпази или да ти даде възможност…