Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

— Никълъс, при нормални обстоятелства бих се направила на загрижената ти съпруга, която ще настоява докрай да си останеш в леглото и да се лекуваш. Но ако наистина… честно твърдиш, че се чувстваш добре, е… какво да ти кажа? Истина е, че време няма никакво.

— Налага се да отида в Лондон. Пък и наистина ми се ходи. Тръгвам веднага щом се намери транспорт.

— Ще се обадя незабавно, ще помоля да подготвят нашия самолет. Дано не е нужен на Тед.

— Добре, давай. Тук наблизо има летище с писта, нали?

— Съвсем наблизо — кимна тя и пак се замисли. — Значи сега нещата около Касиди си идват на място.

— Касиди ли? Сенаторът?

— Същият.

— Какво за него? Него ли изхвърлиха от Сената? Всъщност заради какво беше? Съпругата му се оказа наркоманка, обвиниха я в притежание на наркотици… или нещо такова?

— Е, случаят е доста по-комплициран, но и така може да се каже. Преди много години, след тежка операция, тя се пристрастила към определен вид обезболяващи, а по-късно полицай под прикритие я арестувал, когато купувала наркотици. Раздухаха случая: Касиди успял да й изтрие полицейското досие, но пък сетне я включил в програма за лечение, И то успешна.

— Той какво общо има с договора?

— В Сената той бе главният му опонент. Според него исканите мерки за тотално наблюдение ще означават потъпкване на човешките права на личен живот, персонална тайна и изобщо истинска приватност. Негов бе най-силният глас във Вашингтон против посегателствата върху личността в компютърния век. Много журналисти се заядоха с Касиди заради съдържащата се в оставката му ирония — бе принуден да излезе от властта заради скрити неща от миналото му и писаха, че затова бил толкова страстен привърженик на личната тайна и прочие.

— Е, нищо чудно да е било точно така.

— Ама номерът не е точно там. Интересното е, че през последните няколко месеца той е деветият поред конгресмен, който подава оставка или заявява, че повече няма да се кандидатира.

— Трудно нещо е да бъдеш политик, Елена.

— О, безсъмнено. Но ти ме познаваш — обучена съм да търся последователност, закономерности, еднакви характеристики, един и същи почерк или общ знаменател — там, където хората обикновено не ги търсят. Такава ми е работата. Ето например при конгресмените установих, че от общо девет души пет излизат от играта при неприятни за тях обстоятелства. Опозорени, компрометирани по един или друг начин. А и петимата са били открити противници на въпросния договор. Тук няма нищо случайно и едва ли е необходим аналитик или математик като мен, за да стигне до това заключение. Почти при всички случаи отнякъде изтича нещо много лично, частно и тайно и то е негативно, с тежки последствия. Единият имал старо психическо заболяване, втори навремето си използвал антидепресанти, трети гледал някой и друг порнофилм, на четвърти откриват чек, с който платил за нечий аборт. Такива неща.

— Значи тежко и горко на враговете на договора, а?

— Още по-лошо. Някой рови в най-личната им и частна документация и вади оттам неща, с които ги очерня.

— ФБР? Или някои бивши негови момчета?

— Но ФБР по принцип няма право да събира досиета от подобен характер, знаеш това, Ник. Поне не от времето след Едгар Хувър и до наши дни. Естествено — те проучват в дълбочина всеки с изявена престъпна дейност, но нашият случай е съвсем друг.

— Тогава кой и защо?

— Започнах да търся по-надълбоко общото при тези хора. Кой би могъл да поръча подобни компрометиращи разкрития? Какво е същественото, което се повтаря и потретя при тях? Пуснах в Интернет специална търсеща програма, заредих всички налични данни в нашите компютри, най-вече най-подробни биографии, включително и финансови подробности, до които успях да се добера. Намират се и такива, знаеш, особено ако разполагаш с номерата на социалната осигуровка, а те не са толкова трудни за откриване. Излязоха любопитни факти — първо, че двамина имат вземане-даване с Първа вашингтонска банка. Като проверих и останалите трима — хоп! — до един се оказаха клиенти на същата.

— Значи или самата банка се оказва оръдие за изнудване, или пък някой си има сериозен достъп до нейните архиви.

— Точно така. Банкови досиета, чекове, парични трансфери… оттук стигаме и до здравните застраховки, сетне и до болнична и здравна документация, досиета и т.н.

— Хари Дън… — изтърси Ник.

— Ето ти и още един Прометеевец — заместник-директор на централното американско разузнаване.