Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

— Ама чакай малко, Дън наистина ли…

— Така мислим, но само спекулативно — доказателства черно на бяло няма. Но я кажи ти какво знаеш за него?

— Ами лично той ме измъкна, и то силом, от кроткия ми пенсионерски живот на преподавател и ме принуди да тръгна по следите на Управлението. По онова време вие вече сигурно сте били по следите на Прометей и Дън вероятно е искал да разбере какво сте научили и как. Сигурно са решили да ви неутрализират. А може да си има и официална причина — ЦРУ да е зад договора. Централата отдавна настоява за специални права и засилено разузнавателно наблюдение в цял свят.

— Да, може и да е така. По различни причини и не на най-последно място заради необходимостта ЦРУ да си осигури официална мисия и повод да продължи съществуването си и сега, когато краят на студената война го изхвърли зад борда и го направи почти ненужно. А ние сме си все така по следите на Прометей, но без сериозни успехи по отношение на истинската му същност. Натоварила съм с програми компютрите ни тук, обработваме всички сигнали и данни, които получаваме. Засекли сме доста подозрителни лица, като Арно, Пришников, Дзай и Дън, а между тях има редовна връзка. За съжаление съобщенията им са шифровани, можем да следим трафика и неговия формат, но не и съдържанието. От шифровъчна гледна точка те са нещо като принципа на холограмата, но ми липсват определени елементи и стойности, за да ги разчета, и досега всичките ми усилия са напразни. Но ако имаш кодовете…

Брайсън седна в леглото. Определено се почувства по-добре. Камък му бе паднал от сърцето, краката му вече не бяха изтръпнали и нещо в него сякаш крещеше да стане и да се разкърши. Е, болеше го и гърлото, и раните, но пък…

— Подай, ако обичаш, телефона — ето го там на масичката — помоли я той.

— Никълъс, излишно е — намираме се в подземен бункер и сигналът няма да…

— Дай го, дай го — широко се усмихна той и пое мобилния телефон.

Огледа го внимателно, сетне леко свали капачето над батериите, за да извади нещо продълговато и съвсем плоско.

— Ето, вземи… може би ще ти свърши работа.

Елена го взе, загледа се в него и възкликна:

— Но това е чип, силициев чип…

— По-точно казано, кодиращ чип — копие на онзи, който е в телефона на Жак Арно…

Елена го поведе по дълъг подземен коридор, свързващ клиниката с друго крило на инсталацията. Подовете бяха каменни, полирани до блясък, стените — бели, ниските тавани звуконепроницаеми. Слънчева светлина не проникваше — нямаше прозорци. По интериора човек едва ли можеше да познае в коя част на света се намира.

— Този филиал е строен още преди десетина години — като европейски център на Управлението — обясни му тя.

— Работя тук, откакто… хм, откакто напуснах САЩ.

Пропусна онова, което първо й дойде на устата, помисли Ник — „откакто те напуснах…“.

— Скоро след това се разбра, че операциите ни в САЩ са компрометирани — имало е проникване, и то най-вероятно във връзка с разследването на Прометей. Тогава Уолър нареди пълна евакуация и от Вашингтон централата се премести тук. Наложи се някои части на сградата да се преустройват, нови да се добавят. Както сигурно си усетил, отвън нищо не се вижда. Само малка каменна сграда — всъщност построена в планинския скат стара вила, превърната в научноизследователски център.

— Казваш ми, че сме в Дордона, Франция. Вярвам ти, какво друго да направя — засмя се Ник.

Чувстваше се много по-добре, краката му възвръщаха силата си, но имаше още болки в раните и като вървеше, те изпращаха осезаеми сигнали в гърба и кръста.

— Е, сам ще видиш, когато излезем — обеща тя и също се усмихна. — Освен това ще се наложи да почакаме малко — докато обработят чипа.

Спряха пред метална врата. Елена бързо натрака кода на ключалковата клавиатура, постави палец на сензорния екран и вратата безшумно се разтвори по средата. Влязоха в просторно помещение, където въздухът бе хладен и сух.

По стенни рафтове бяха подредени множество компютри, телевизионни монитори и друга електронна апаратура.

— Смятаме, че нашият е сред най-мощните суперкомпютърни центрове в света — обърна се към него Елена. — Повечето от техниката е от семейство „Грей“ с огромна обработвателна мощ, извършваме квадрилиони операции в минута. Имаме Ай Би Ем тип Ес Пе, системи Ес Джи Ай „Оникс Риалити Енджин“, техника за компютърна архитектура, системи база данни и апаратури за съхраняване на данни с капацитет сто и двайсет гигабайта онлайн, роботно управление, невероятен сървър, свръхкомуникации.