Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

— Живеехме ето там — в каменните котеджи.

— Ние, казваш?

— Ами аз се пренесох при тях, готвех им, домакинствах.

— Е, радвам се за теб. Те са спечелили онова, което аз загубих.

Тя се усмихна, леко го плясна по ръката.

— Е, старата поговорка си е вярна. Помниш ли я?

— Далеч от очите, далеч от сърцето — отвърна Брайсън и добави: — Има и друга поговорка: „Отсъствието изостря любовта, а присъствието я засилва.“ Мисля, че я знаеш.

— Никълъс, няма нужда от ирония. Много ми беше тежко. Изключително.

— И на мен също. Вероятно и по-тежко.

— Наложи ми се да си преустройвам живота. Но болката, чувството за загуба — те си останаха. Не можах да се отърся от тях. Ами ти?

— Нали ти казвам — беше ми много по-трудно. Най-вече заради несигурността. Все един и същи въпрос в главата ми — защо? Защо си отиде? Защо избяга от мен? Къде отиде? Какво си мисли?

— О, Ник, толкова те обичам! И двамата се оказахме жертви, заложници на професията, на недоверието и подозренията.

— Казаха ми, че са те натоварили да ме следиш и да докладваш.

— Натоварили, а? Глупости! Ние се влюбихме един в друг и то бе съвсем случайно. Но как да ти докажа, че не съм те наблюдавала по нечие указание? Аз те обичах, Никълъс. И още те обичам.

Брайсън разказа за лъжите на Хари Дън, за представената от шефа на ЦРУ версия на собствения му живот, за това как са го манипулирали и вербували, как са убили родителите му.

— О, хитро измислено. Те са умни — Прометеевците — замислено рече Елена. — В организация като нашата, където тайната е основно правило, никак не е трудно да посееш убедителни заблуждения. А при нас те представиха като изменник, който е тръгнал да ни унищожи. И така ни противопоставиха до такава степен, че не бяхме вече сигурни за нищо.

— А ти наистина ли не знаеше за Уолър?

— Какво за Уолър?

— Ами миналото му например… — запъна се Ник. — Къде е роден и как…

— За Русия ме питаш — кимна тя. — Зная, той сам ми разказа. Но не беше много отдавна. И сега си мисля, че го е направил, когато е решил да те върне в централата. Естествено — знаел е, че ще говорим.

Телефонът й иззвъня.

— Да? Какво казваш… — лицето й светна. — Идваме веднага. Благодаря ти, Крис.

— Късмет! — каза тя на Брайсън и го задърпа по обратния път.

Когато влязоха в помещението, Крис вече бе подготвил няколко дебели папки с разпечатки.

— Хей, хора, този код е костелив орех, но разчупихме ли го веднъж — потече и спиране няма. Принтерите запушиха от бачкане. Във всеки случай бе нужна доста компютърна мощ — добре че разполагаме с цялата тази техника — ухилено говореше младият мъж, видимо доволен от свършеното — И пак има още много, въпреки че процесорите ни са бързи. Изкуственият интелект губи доста време при превръщането на изговорена дума в информация за принтиране. Отначало реших да обработя разговорите по теми, но загрях, че ще забавя процеса, и оставих на теб да вземеш решение как да се действа.

— Благодаря, Крис — Елена пое папките и ги отнесе на голямата конферентна маса в съседната стая.

— Ще пратя да донесат много кафе — рече Крис. — Сигурно ще имате нужда от него.

Поделиха си папките и започнаха да четат. Най-ценен източник на информация се оказаха дешифрираните телефонни разговори между главните действащи в Прометей лица, но имаше и много други сведения, записи от съвещания и прочие. Участниците говореха напълно свободно, вероятно разчитайки на защитата на кода. Но някои от най-важните разговори — главно между Арно и Пришников — се оказаха доста неясни и заобиколни. Те говореха с видимо предварително уговорени условности, често употребяваха код, най-прост, но достатъчен да обърка слушателя. В този аспект огромният опит на Елена да разкрива скрити значения в сходни лингвистични единици се оказа извънредно ценен. Докато четеше, тя гъсто нашари с бележки разпечатките.

Брайсън пък повече познаваше самите хора, принципно разбираше спецификата на техните действия и операции. Това на свой ред му помогна да долови други нюанси и скрит.

И не след дълго Ник се обади:

— Виж, всъщност ние вече разполагаме с доста изобличаващ материал. Ето тук например Пришников ясно споменава уговорения атентат с антракса. При това три седмици по-рано. Вече не говорим за догадки, хипотези или чуто-недочуто. Ето го — черно на бяло.

— Но става ясно и друго — замислено възрази Елена. — Пришников и Арно не са главните фактори. Има други двама над тях… изглежда, че са американци.