Ридли Пиърсън - Без свидетели

Миг по-късно телата се размърдаха и Болд видя клоунско лице без нос и перука — само ярко начервени бузи и очи, преливащи от омраза. Раненото му рамо кървеше обилно.

Дафи притискаше Корки към себе си и галеше косичката й. Болд не виждаше нито Ла Моя, нито Адлър.

Но видя Даяна. Тя плачеше край тялото на неподвижното куче. Приличаше на майка, изгубила детето си.

Сърцето на Болд се сви от болка. Бяха поели твърде голям риск. И бяха успели, но на косъм. И въпреки това изпитваше радост от победата. Консервния убиец беше закопчан с белезници, но очите му бяха фиксирани в някаква точка зад Болд, фиксирани върху мъжа, който извиси глас над всички останали и радостно извика името на дъщеря си.

Докато хирурзите в медицинската клиника „Харбървю“ кърпеха рамото на Колфийлд, Болд и шестима други участници в операцията прекараха няколко часа в анализи и преценки. Под ръководството на Бърни Лофгрийн в лабораторията на втория етаж започна анализ на всеки един от шестдесет и един сладоледени продукта, извадени от хладилния камион.

Независимо от смазващата умора, походката на всички, които работеха на петия етаж, бе бодра и отривиста. В заседателната зала в Уестин бе свикана пресконференция, насрочена така, че репортаж от нея да бъде излъчен по новините в единадесет часа. На нея присъстваха над осемдесет журналисти и новинарски екипи. Капитан Ранкин, шефът на полицията и кметът на града отговаряха на въпросите и уверяваха обществеността, че този ужасен човек е бил задържан, че е била избегната касапница, която гражданите не биха могли да си представят и в най-лошите си кошмари, и че супермаркетите на Сиатъл отново са безопасно място за пазаруване.

Боби Гейнис, Джон Ла Моя, Фреди Гучиано и всички останали участници в операцията получиха шестнадесетчасова почивка, през която да се приберат у дома и да се наспят. Някои от тях се възползваха от нея, други — не.

Операцията на Колфийлд отне четиридесет и пет минути и завърши няколко минути преди шест вечерта. Главният хирург позволи на Болд и на един друг детектив да разпитат заподозрения, като единственото условие бе разпитът да не продължава повече от тридесет минути. Болд обаче възрази и в крайна сметка успя да убеди лекаря, че на разпита трябва да присъстват трима, дори четирима души. После се споразумяха, че на следващата сутрин ще проведат друг, по-подробен разпит. Макар че Колфийлд вече се бе отказал от правото си на адвокат, на сутринта щяха да му определят обществен защитник и делото щеше да попадне в ръцете на адвокатите. При черните дупки законът се спазваше до последната му буква.

В десет и тридесет същата вечер, въоръжен с касетофон и голяма чаша чай, Болд застана пред болничната стая на Колфийлд заедно с двамата униформени полицаи от полицейския участък на Сиатъл, които охраняваха стаята. Придружаваха го доктор Ричард Клемънтс и областния заместник-прокурор Пени Смит.

Болд искаше да получи пълни самопризнания и не смяташе да се задоволява с нищо друго. Бяха предотвратили опит за убийство, разполагаха с достатъчно косвени улики, които да представят убедително в съда, но едно самопризнание би сложило подобаващ край на това разследване. Клемънтс искаше да надникне в мислите на престъпника. Смит от своя страна държеше да е сигурна, че разпитът ще бъде проведен според правилата.

— Преди да влезем — възпря ги Клемънтс, — искам да сте наясно, че с неговия свят е свършено и той го знае прекрасно. Колфийлд продължава да обвинява Адлър — не нас, както ще имате възможност да се убедите — за всичко. А това е от изключително значение, защото ни предоставя възможност да достигнем до истината. Той ще ни я каже, без да иска. Колкото повече се опитва да я скрие от нас, толкова повече ще научим от него. Виждам, че не разбирате. Всичко ще ви стане ясно в процеса на разпита. — Той отвори вратата и тримата влязоха в стаята.

Колфийлд беше буден. Главата му бе подпряна с няколко възглавници, в бистрите му и ясни очи проблясваха гневни пламъчета. Стаята, обзаведена оскъдно само с най-необходимото, миришеше на спирт и дезинфектанти. При операцията бяха използвали само местна упойка, което означаваше, че заподозреният не е приемал медикаменти, които биха могли да омаловажат или анулират резултатите от разпита.

Болд включи касетофона и заговори с ясен и отчетлив глас — изреди мястото, на което се провежда разпитът, часа и имената на присъстващите.