Ридли Пиърсън - Без свидетели

Ла Моя го погледна втренчено.

Нетърпеливата майка стигна до пристана с пристигащите лодки и сграбчи въжето, което й подхвърлиха на брега. Останалите родители чакаха на моравата. Болд срещна погледа на Дафи — в очите й се четяха тревога и загриженост, но и твърда решимост да проведат операцията докрай.

Болд обмисли възможността за двадесетгодишна присъда. При добро поведение престъпникът щеше да излезе на свобода след шест години.

Ла Моя, забелязал вътрешната борба на Болд, се вгледа дълбоко в очите му и с напълно сериозно изражение прошепна:

— Слейтър Лоури.

В далечината се чу подрънкването на евтини камбанки.

Болд натисна бутона за микрофона, скрит под ризата му.

— Започваме — прошепна той.

Диспечерът мигновено заговори в ухото му.

— До всички постове: Зелена светлина. — Повтори изречението още веднъж и додаде: — Камионът на заподозрения пристигна на мястото.

Болд вдигна поглед, за да провери местоположението на снайпериста. Агентът се бе скрил зад комина, за да може да се прицели по-лесно. Болд си помисли, че в близките няколко минути можеха да убият човек… можеха да убият много повече и при най-малка грешка от тяхна страна. И защо? За да улеснят съдебната процедура?

Звънът на камбанките стана по-силен, към него се прибави и ръмженето на двигател. Групичка от седем деца се втурнаха към Болд и Ла Моя, а Адлър извика след тях, предупреждавайки ги да не тичат по пристана.

Болд разпозна Корки по описанието на Дафи: беше трета отзад напред в групата. С блеснали от радост очи, щастлива и невинна. След днешния ден, независимо от изхода на операцията, животът й щеше да се промени завинаги, а това само по себе си бе престъпление срещу личността й.

Хладилният камион спря на около петнадесет метра от Болд. Камбанките му шумно звъняха. Сержантът нехайно извърна глава. Шофьорът имаше клоунско лице с тумбест нос и жълта перука. Облечен бе в торбест костюм на червени, жълти и сини райета. Той вдигна ръка, извади клечка за зъби от устата си и я хвърли в пепелника. Това бе напълно достатъчно за Болд: Човекът бе Хари Колфийлд.

На Болд му стана още по-горещо — химична реакция на тялото. Не можеше да си позволи да го оглежда, затова веднага отново насочи поглед към черната дупка, изкопана от Ла Моя, която поразително напомняше на детско гробче. Наведе се и загреба за пръв и последен път с лопата, а после разсипа пръстта в дупката. Като вдовица на погребение. Докосна бутона на гърдите си и промълви под напрегнатия поглед на Ла Моя:

— Самоличността на заподозрения потвърдена. — Чу, че диспечерът веднага повтори думите му, измъкна слушалката от ухото си и я скри под яката на ризата си. Вече нямаше контакт с останалите. Беше сам. Изолиран.

Според предварителния план Болд и Ла Моя трябваше първи да предприемат своя ход — задачата им бе да примамят децата към камиона, събирайки ги по този начин по-близо до паркинга и по-далеч от пристана и моравата, украсена за партито. Болд пристъпи две крачки към камиона и небрежно подвикна през рамо — достатъчно силно, за да бъде чут от шофьора.

— От кой вид искаш?

— С портокал и ванилия — високо отвърна Ла Моя, произнасяйки единствената реплика, която му бе отредена.

Болд ускори крачка, видял децата, които бързо се приближаваха зад него. Сетивата му бяха напрегнати и изострен до краен предел — слънчевата светлина изведнъж му се стори ослепително ярка — непоносима и заслепяваща. Вляво от него полицаят, застанал на високия трамплин, леко промени местоположението си. Вдясно се намираше снайперистът, който, застанал върху гребена на покрива, вече не се виждаше, но Болд и така можеше да си представи черното око на цевта, насочено надолу към него.

Ако Болд решеше да натисне бутона, скрит под ризата му, и да произнесе думите „Обезвредете го“, с Колфийлд беше свършено — присъдата му щеше да бъде изпълнена начаса. Болд чудесно съзнаваше каква власт му даваше правото да вземе подобно решение. Той сам щеше да изпълни ролята на съдията, на съдебните заседатели и на екзекутора. Най-ироничното в цялата ситуация бе, че единствено арестът можеше да спаси човека в камиона.

Тези размишления го накараха да позабави крачка. Две от децата изтичаха край него и като се състезаваха помежду си, стигнаха първи до камиона. Не го бяха планували по този начин, помисли си Болд. Задачата му бе да пипне Колфийлд, преди да е започнал да продава сладолед, само че това вече не бе толкова лесно, защото двете деца — евентуални заложници — се намираха твърде близко до престъпника.