Ридли Пиърсън - Без свидетели

На борда на една седемметрова лодка, закотвена до кея за зареждане с гориво, компания от трима души пиеше следобедните си коктейли. И тримата бяха от отряда — и тримата първокласни стрелци. А коктейлът беше изстуден чай, налят в бутилка от бърбън. Един от посетителите на клуба очевидно имаше проблем с двигателя на колата, а негов приятел му помагаше да отстрани повредата — и двамата бяха наврели глави под капака на шевролета, а пистолетите им, невидими за обикновения минувач, бяха готови за действие. В сградата на клуба бяха скрити шестима агенти на силите със специално предназначение, а в съблекалнята край басейна се криеха още шест.

Всичко на всичко двадесет и четири ченгета и агенти, осем от които екипирани със слушалки и микрофони за радиовръзка. Диспечерът поддържаше постоянна връзка с всички звена, със спокоен и монотонен глас ги информираше за последните събития и беше в готовност да реагира при първи подаден сигнал.

Болд долови бръмченето на приближаващия се хеликоптер на местната радиостанция. Човекът с птичия поглед пътуваше заедно с пилота и докладваше на диспечера по специална радиочестота. Този човек се славеше със способността си да забележи лисица сред горски гъсталак от триста метра височина. Ако хладилният камион на Колфийлд се намираше в района, той щеше да го открие.

Съдействаха му четиринадесет полицейски коли без обозначителни знаци, които патрулираха из седемнадесетте улици, свързани с двете шосета, които пък преминаваха в черен път, на края на който се намираше въпросният яхтклуб. Радиовръзката между тези коли се осъществяваше от въоръжени агенти на ФБР.

Пътуващият търговец, който спираше пред всяка врата на съседната уличка, бе всъщност детектив Гучиано. На практика той не продаваше нищо — задачата му бе да предупреди хората да приберат децата си у дома, да заключат вратите на къщите си и да чакат сигнал за отбой. Освен това навсякъде показваше снимката на Колфийлд, в случай че заподозреният е обикалял из квартала и в други дни.

— Не се безпокой толкова много, сержант — небрежно подхвърли Ла Моя и се зае да направи дупката, която копаеше, малко по-дълбока.

В ухото на Болд пропука статично електричество.

— Платноходките се намират на около пет минути път от клуба — докладва диспечерът. — Алфа ще пристигне след около четири минути. — Това беше Адлър. — Р1 и Р2 готови за действие, моля.

— Родители 1. Родители 2. Едно БМВ 700 и един мерцедес седан, конфискувани и двете при акции срещу наркопласьори, завиха по пътя, минаха под телефонните техници, които, качени на един стълб, уж поправяха линиите, и спряха на паркинга пред клуба — в колите уж имаше родители, които възнамеряват да се присъединят към децата си на партито. През изминалите тридесет минути усилията на част от екипа бяха насочени към издирване родителите на децата — в по-голямата си част момиченца — поканени на тържеството. Успяха да се свържат с родителите на единадесет от общо осемнадесет дечица, в резултат на което местата им на партито щяха да бъдат заети от полицаи под прикритие. Къде се намираха родителите на останалите седем деца не бе установено.

Хеликоптерът се спусна ниско над главите им, а после направи завой и се насочи за поредната си обиколка над плаващия мост. Болд вдигна поглед. Човекът с птичия поглед беше седнал от другата страна на стъклената кабина и в момента сигурно внимателно оглеждаше с бинокъл местността. Човекът с птичия поглед, който можел да преброи миглите на бълха.

Пристигнаха още няколко коли — някои бяха полицейски, други — не. Болд почувства струйка пот, която се стичаше по гърба му. На всичкото отгоре пристигаха и цивилни граждани. Искаше му се да бяха изнамерили начин да предотвратят това.

— Добре ли си? — Болд се обърна към Ла Моя.

Ла Моя остави кирката, вдигна поглед към сержанта и кимна мрачно.

— Копането на дупки е лайняна работа.

— Запомни ли репликите си?

— Готов съм, сержант. Отпусни се.

Болд чу лая на кучетата, макар че все още не се виждаха. Очакваха да пристигна три немски овчарки. Даяна, която оглавяваше взвод К-9 и обучаваше кучетата, беше облечена с дънки и тениска с лика на Боб Дилън — приличаше на жена, излязла на следобедна разходка, за да наблюдава лодките, които се прибират в пристанището. А иначе имаше за цел да въведе някакъв ред в хаоса и представляваше поредния актьор в набързо скалъпената пиеса.

Гласът на диспечера затвори спокойно в ухото на Болд.