Ридли Пиърсън - Без свидетели

Дафи се обърна към Болд и заговори. Очевидно й бе изключително трудно да произнесе думите.

— Може и да не ми повярвате, но аз зная какво планира да направи. Зная и къде да го намерим.

— Тези камиони снабдени ли са с камбанки? — доктор Ричард Клемънтс бе един от единадесетте полицейски служители, свикани спешно на заседание, което течеше в момента в заседателната зала. Четири проверки бяха направени в отдела за регистрация на превозните средства. Нямаше нито едно такова, регистрирано на името на Хари, Харолд или Х. Колфийлд. В архивите фигурираха четирима души с името Колфийлд, като двама от тях бяха на преклонна възраст, а другите двама наближаваха шестдесетте.

Издадена бе заповед за повишено внимание по отношение на всички автомобили с емблемата на „Монти“. Под давлението на областния прокурор юридическият съветник на компанията бе разрешил да се предоставят на полицията сведения за личния състав, което решение веднага бе приведено в изпълнение. Макар че от компанията знаеха в най-общи линии районите, които се покриват от техните камиони, между шофьорите не съществуваше никакъв начин за комуникация, а специфичните маршрути се избираха по собствено усмотрение. Заключението от всичко това не беше особено обнадеждаващо: Камионите със сладолед щяха да останат в движение до късния следобед. Заповедта за издирване бе единственият начин да го хванат.

Доктор Брайън Мен многократно бе повторил по телефона, че стрихнинът е най-подходящата отрова за замразени продукти.

— Холерата не би оцеляла в такава среда — додаде той.

Клемънтс повтори въпроса си:

— Тези камиони имат ли камбанки?

В момента течаха три или четири разговора едновременно и той трябваше да повиши глас, за да привлече вниманието на останалите.

— Камбанки на камионите, които продават „Монти“? — обади се Шосвиц. — Кой знае…

— Да — намеси се един от агентите на ФБР. — Или поне такава е практиката на изток.

— Е, нека някой да се залови с това и да разбере — нареди Клемънтс. Той вдигна факса и го подаде на Болд, за да го прочете отново.

„За кого бие камбаната?

Бие за теб…“

— Бие за теб… Разбирате ли? Аз бях прав по отношение на нашия приятел. Той би искал да го спрем… стига да можем с нашата ограничена интелигентност… и държи да повярваме в заплахите му. Камбаната бие за господин Адлър, господа. Как можем да сме сигурни? Дъщерята на господин Адлър е почитателка на Клоуна Монти. — Погледна към Дафи, която кимна в съгласие.

През по-голямата част от това съвещание тя бе стояла мълчалива и намусена, неспособна да разбере как — при положение че тя беше абсолютно сигурна за настоящото местоположение на Колфийлд — тези малоумници могат да си губят времето със съвещания.

Болд съзнаваше, че чакането я убива.

— А дъщерята на господин Адлър днес има празненство, на което, според предварителните им планове, ще присъства и Клоуна Монти.

— Което означава маскировка — вметна Шосвиц.

— Безусловно — съгласи се Клемънтс.

— Освен това допускаме, че той разполага със собствен камион — този извод се налага от следите от боя, които бяха намерени в „Лонгвю“.

— Съгласен — обади се Болд.

— Не можем ли да побързаме? — нетърпеливо възкликна Дафи.

Клемънтс я погледна.

— Бързата работа — срам за майстора, Матюс. Всички разбираме твоята тревога и загриженост. Но искаме да свършим работата както трябва. Методично. Господин Колфийлд е достоен противник — не бива да го подценяваме.

Тя настръхна и предизвикателно скръсти ръце, но благоразумно си замълча.

Болд им напомни:

— Разполагаме с регистрационните номера на всички законни камиони с Клоуна Монти.

— Един от които трябва да пристигне в онзи яхтклуб за партито — допълни Клемънтс. — Но ние трябва да сме в състояние да идентифицираме точно неговия камион. Това е абсолютно наложително.

— По-лесно би било да се пребоядиса стар камион, отколкото да се изрисуват оригиналните шарки върху нов — вметна Боби Гейнис.

— Списък на разпродажбите ! — Клемънтс щракна с пръсти. — Намерете го! Всички компании трябва да се отърват по някакъв начин от старите си камиони!

Гейнис изтича от стаята.

През следващите двадесет минути обсъждаха тактиката, която щяха да следват, за да бъдат готови за арестуването на Колфийлд на партито.

Гейнис влетя в стаята и остави някакъв факс на масата пред Болд. В него бяха изброени шестнадесет камиона на „Монтклер“, предложени на търг през последните пет месеца.