Ридли Пиърсън - Без свидетели

Дафи помоли двете жени да прочетат някои от продуктите.

— Не забравяй — тя се обърна към Болд, — че Колфийлд твърди, че е в състояние да убие стотици хора с продукта и метода, на който се е спрял. Така че това би трябвало да ограничи възможностите му.

— Искаш да кажеш, че той възнамерява да направи това в един-единствен ден, преди да сме имали възможност да изтеглим всички продукти?

— Идеята е на Клемънтс.

Болд знаеше, че по този начин Дафи се опитва да придаде по-голяма тежест на думите си. После се обърна към една от двете жени и попита:

— Денис, от тези пет компании коя има най-висока продуктивност?

Денис се зарови в книжата пред себе си. Болд погледна Дафи в очите. Кимна едва забележимо, с което признаваше, че дискусията, предизвикана от Дафи, действително ще помогне да се изчистят някои неясни моменти. И ако не беше толкова изплашена, тя вероятно би се усмихнала, за да изрази благодарността си.

Денис бе готова.

— Ако говорим за доларово изражение, компаниите са две — полуготовите рибни продукти на „Калмър“ и сладоледът на „Монтклер“. Ако обаче става дума за обем на произведената продукция, сладоледът на „Монтклер“ далеч надхвърля по количество рибните продукти на „Калмър“.

Дафи се приближи до Денис и взе материалите й за „Монтклер“.

Болд я познаваше твърде добре и веднага попита:

— Какво има?

— Това име ми звучи познато… — Тя внимателно прегледа материала.

Денис, направила още една справка, погледна Болд:

— Освен това двете компании разполагат с най-голям брой камиони — техните превозни средства далеч превъзхождат по брой тези на всички останали компании, които проучваме.

Болд почувства, че хрътката в него се събужда. Изправи се и започна да сваля останалите етикети. Този на „Монтклер“ остана съвсем сам в средата на таблото.

— Пак ли ти се струва познат? — Той внимателно погледна Дафи.

— Вероятно си въобразявам — заключи тя, но не отговори на въпроса му.

Дафи прерови материалите, в които бяха описани подробно различните продукти на „Монтклер“. Стигна до голяма снимка на клоун, на която пишеше „Клоунът Монти“. Остра болка прониза гърдите й, гласът й предрезгавя.

— Но може и да не е въображение.

Забележката й привлече вниманието на Болд. Тя като че ли бе изпаднала в транс.

— Дафи?

— Клоунът Монти — повтори тя и вдигна пред очите му черно-белия етикет, който бе нарисуван на ръка в материалите, които държеше. — Това е сладоледено блокче с детска играчка. Хлапетата го обожават. — И му разказа какво бе споделил Оуен, когато я предупреди да очаква покана за празненството по случай рождения ден на Корки.

Празненството беше днес .

— Сладоледено блокче? — повтори Болд. Гласът му натежа от тревога.

Повтори думите няколко пъти, а после започна като обезумял да се рови из високата купчина материали, складирани на бюрото му.

— Сладоледено блокче не спираше да повтаря той.

— Лу… — Гласът на Дафин прозвуча по-уверено, вече бе уверена, че не става дума за обикновено съвпадение.

Гучиано вдигна глава, почувствал напрежението им.

— Трябва да е тук някъде — мърмореше си Болд. Намери го във втората папка от долу нагоре. — Ето го! — изрева той и опъна до скъсване нервите на Гучиано.

Болд се спусна към указателя и бързо намери номера на „Бродуей фуудланд“. Отидоха да повикат Лий Хюндай. Болд чакаше нетърпеливо. Най-после вдигна поглед и забеляза няколко чифта очи, приковани върху него.

Вдигна разписката във въздуха и припомни на присъстващите в залата.

— Четири артикула, закупени от мъж с дълъг сив шлифер, когото Холи Макнамара идентифицира като Хари Колфийлд. Три от тези артикула бяха продукти на „Адлър“ — шоколадови блокчета. После дойде смъртта на онези момченца на дървото и аз напълно забравих за тази разписка и съсредоточих цялото си внимание върху шоколадовите десертчета.

Припомни си думите на доктор Ричард Клемънтс, които не му даваха мира от известно време насам. Той ще се опита да ви измами. Музиката спря и гласът на Лий Хюндай долетя по линията. Болд погледна разписката и попита:

— Колко струва едно сладоледено блокче на „Монтклер“?

Пръстът му се спря върху цифрата на разписката — 1.66. След дълга пауза, през която Болд чуваше потропването на компютърна клавиатура, Лий Хюндай отговори:

— Един долар и шестдесет и шест цента.

Болд затвори телефона и изрева:

— Имаме следа!

Гучиано стана от стола си.