Ридли Пиърсън - Без свидетели

— Татко? — Корки идваше по коридора.

Адлър не искаше дъщеря му да разбере, че Дафи споделя леглото му. Дафи знаеше това, затова веднага се спусна към банята, но успя да стигне само до вградения гардероб, където бе принудена да се скрие. Почувства се като тийнейджърка, която се крие от нечий родител, и тази мисъл я накара да се разсмее — Корки като родител на Оуен, а не обратното — и тя трябваше да запуши уста с ръкава на едно спортно сако, за да не я чуят.

— Факсапаратът се включи — докладва дъщеря му.

— Веднага идвам. — Оуен се поколеба за миг, преди да извика: — Скъпа?

— Защо Дафи се крие в гардероба?

Хлапета. Умът на Дафи трескаво заработи.

— Опаковам подаръка за рождения ти ден, Корки — провикна се тя.

— Така ли?

— Да не си посмяла да надничаш! — Дафи огледа закачалките, опитвайки се да открие някой халат, и накрая се спря на една от шитите по поръчка ризи на Оуен.

— Ще дойдеш ли с нас на яхтата?

— Може би след това — отговори Дафи. — Не мога да обещая.

— Ще изпуснеш Клоуна Монти.

— Дафи е изключително заета, скъпа, но ще се опита да дойде поне на партито.

— А какъв е подаръкът?

— Да не си посмяла да надничаш! — повтори Дафи и за всеки случай нахлузи един от слиповете на Оуен. Разсмя се отново, защото й трябваше и колан, за да го закрепи около кръста си. Побърза да го събуе.

— Ще се видим в кухнята — обади се Адлър.

— Добре — разочаровано отвърна детето.

Адлър се приближи до гардероба.

— Не се притеснявай за партито. Аз напълно разбирам колко си заета. А също и Пийчис.

Но Корки нямаше да го разбере и Дафи съзнаваше това по-добре от собствения й баща.

— Ще се присъединя към вас по-късно. Оставете ми малко торта и сладолед. — Изчака за миг и му напомни:

— Факсът.

„Денят на смъртта.

За кого бие камбаната?

Бие за теб…“

През по-голямата част от последните тридесет минути вниманието на Болд бе разделено между съдържанието на факса и заседателната зала, където забождаха с кабарчета единадесетте етикета, отпечатани в „Гремблинг принтърс“. Всички те съдържаха трите основни цвята — червено, жълто и синьо — и поне една ивичка фолио — медно, сребристо или златисто. Продуктите бяха абсолютно различни — като се почне с енчилади и се свърши със замразено кисело мляко, а капризният стомах на Болд започваше да се бунтува само при вида им.

Беше девет часа сутринта, а Ла Моя и Гейнис си бяха у дома и се възстановяваха след снощното тежко дежурство.

Следвайки съвета на доктор Ричард Клемънтс, Болд бе разделил екипа си на две групи. Фреди Гучиано продължи да се занимава с фермерите и задачата му бе да проследи всеки един от тях, който имаше превозно средство, боядисано в тези три цвята. Вечер Фреди изучаваше внимателно картата на района и си набелязваше обектите и стратегията за следващия ден. И макар че десетки фермери вече бяха разпитани, Хари Колфийлд все още бе на свобода.

Шосвиц говореше по телефона — напоследък това като че ли бе основното му занимание.

В залата влезе един униформен полицай, приближи се до Гучиано и му подаде огромно руло от алуминиево фолио, в което бе завита лепкава кифла с размерите на средно голям път.

— Взе ли касовата бележка? — попита Гучиано.

Униформеният полицай му я подаде, а Гучиано я прибра в горния джоб на сакото си.

Две жени детективи, изпратени на помощ от отдел „Сексуални престъпления“, проучваха внимателно продуктите и деловите контакти на компаниите, подредени върху прегледна карта на стената, като търсеха някаква връзка с „Адлър Фуудс“.

Дафи влезе, приближи се до стената, огледа продуктите върху картата и се обърна към двете жени.

— Хайде да поговорим за тези неща. — После огледа стаята. Сякаш никой не бе чул предложението й.

— Лу?

— Не виждам какво ще постигнем с разговори.

— И точно затова аз съм психолог, а ти — детектив.

Гучиано подсвирна — не можеше да не се възползва от възможността да подразни Болд.

— Днес май си весела — отбеляза Болд.

— Уплашена съм — честно си призна тя.

— Добре. Да поговорим тогава. — Той огледа дъската, върху която бяха забодени етикетите. — Разполагаме с единадесет компании. Девет от тях имат собствени превозни средства, боядисани с цветовете на компанията. Пет от тях използват само камиони.

— Значи за момента ще се занимаваме само с тези пет компании — съгласи се тя.

Болд посочи средната редичка с етикети.

— От горе надолу макарони, замразени морски храни, сладолед, сладка и мармалади, пушени морски продукти.