Ридли Пиърсън - Без свидетели

Дафи я погледна и заяви:

— Това момиче ще говори.

— И двамата знаете правилата — каза им Смит. — Не е нужно аз да ви ги казвам. Нямам никакво намерение да влизам там заедно с вас, защото току-виж ви се наложило да ги спазвате.

Разпитът на заподозрените лица беше единствената част от съдопроизводството, в която на полицията се даваше значителна свобода за действие. Офицерът, провеждащ разпита, можеше спокойно да излъже и да поеме ред неизпълними обещания. Въпросът беше само да накара заподозряното лице да говори. Мълчанието и времето всъщност бяха единствените реални защитници на заподозрените през този двадесет и четири часов период на задържане. Заподозряното лице имаше право да поиска да му бъде изпратен назначен от съда адвокат, но ако арестантът се съгласеше да сътрудничи, офицерът не бързаше да повика въпросния адвокат. И тъй като умението да се проведе този пръв разпит беше единствената възможност за бързо приключване на случая, много от детективите бяха довели това умение до съвършенство, граничещо с изкуство. Като екип Дафи Матюс и Лу Болд бяха измежду най-добрите, а по коридорите на петия етаж ги наричаха Добряка и Злобаря.

Смит побърза да обясни:

— Тя има дълго досие, което е твърде красноречиво предвид крехките й двадесет и една години. Обвинения за участие в банди, пласиране на наркотици, подправяне на чекове. Била е арестувана и по няколко други обвинения — включително и убийство втора степен — но не е била осъдена. Често се е срещала с нас и на ваше място не бих забравяла това. Разполагаме с неопровержими доказателства за изнудването, а ако успеете да я свържете със заплахите и убийствата, може да се повдигне и друго обвинение. Ако не се съгласи да говори, това може да й коства много годинки в затвора. А вие трябва да й го внушите и да се възползвате от създалата се ситуация.

В стаичката за разпити се носеше миризмата на човешки страх . Колкото и често да я миеха или пък боядисваха, само след седмица стените се пропиваха отново с тази миризма. Подобно на забутана някъде из пущинака малка гара, така и тази стая бе краят на пътуването за много хора. Последната спирка. За много от арестантите, попаднали тук, това бе последната им възможност да носят цивилни дрехи. И то за доста години напред. Тези, които имаха повече опит — виновните, го знаеха. Без значение колко е силен гневът му срещу престъпника, Болд рядко влизаше в това помещение, без да изпитва жал някъде дълбоко в сърцето си. Винаги се бе питал какви събития в живота на тези хора ги бяха докарали до тази мрачна, зловеща и тъжна стаичка, в която един преуморен от работа държавен служител се нахвърляше върху тях с настървението на булдог и подобно на касапин с остър нож разкъсваше живота им.

Помисли си, че преди години момичето сигурно е било доста хубавичко. Само че уличният живот я бе състарил преждевременно, изсушил бе кожата й, напълнил бе очите й с мъка и страх, които сега избиваха на повърхността в нервно потръпване и безпокойство, които държаха Болд нащрек.

Дафи си придърпа един стол. Болд остана прав. Добряка и Злобаря се заловиха за работа.

Дафи се загледа в младата жена. Болд започна да обикаля из малката стаичка с тежки стъпки, скръстил ръце зад гърба си. Нито един от двамата не проговаряше. Изчакваха заподозряната, която най-сетне заяви:

— Искам адвокат.

— Адвокат? — повтори Болд. После се обърна към Дафи: — Тя иска адвокат.

— Ще си го запиша.

— Сега.

— Искаш адвокат сега ? — отново попита Болд.

— Току-що ви го казах.

— Сигурна ли си, че искаш точно това? Защото аз тъкмо щях да ти предложа възможност да се измъкнеш от цялата тази каша. Но ако настояваш да повикам адвокат, то тогава аз… ей! Та тя дори си го записа. Получаваш своя адвокат и ще се видим в съда. От друга страна, ако проявиш малко здрав разум, госпожице Корнелия Ули, аз току-виж съм се оказал твоя рицар в лъскава броня.

— На куково лято.

— Тя ме смята за куку.

— На мен ми изглеждаш съвсем в ред — заяви Дафи.

— Ама вие какво? Да не сте екип комедианти? Искам адвокат.

— И ние ще ти определим такъв , Корнелия. Погрижил съм се за това. — Обърна се към Дафи. — Ти си го записа, нали?

— Всичко е точно — информира го тя и посочи стенографския си бележник.

— Глупости!

Болд с все сила стовари юмрук върху масата. Ули подскочи от изненада. Дафи дори не помръдна.

— Чуй ме сега! — изрева той. — Аз съм последния ти шанс. — После, значително по-спокойно, додаде: — Или ще ни сътрудничиш, или ще си платиш за всичко. Толкова е просто. Знаеш ли с какво разполагаме срещу теб? Знаеш ли какви обвинения смятаме да повдигнем? — Обърна се към Дафи. — Хайде, давай. Кажи й.