Ридли Пиърсън - Без свидетели

Нямаше въпроси.

— Тръгвай — нареди Болд и се хвана за една седалка, когато вратата на автобуса се затвори и той потегли по пътя.

Завиха зад ъгъла. Двама от агентите четяха вестник, а един — книга с меки корици. Други двама зяпаха разсеяно през прозореца. Болд се опита да се успокои. Облегна се на прозореца и се отпусна, преструвайки се на смазан от умора човек, който си подремва в автобуса — нещо, което по всяко друго време би могъл да стори без особени усилия.

Беше свалил слушалката от ухото си и я скрил под яката на ризата си. Автобусът и всичките му пътници, с изключение на шофьора, вече бяха изолирани от диспечера Били, от Шийла Лок, от Фил Шосвиц, който се намираше в отдела, и от всички коли, които стояха по местата си, готови да се втурнат на помощ при необходимост. Задминаха повредения датсун, а няколко от пътниците извиха глави да го огледат. Автобусът намали и спря на спирката.

Вратата се отвори със съскане.

Болд разпозна агентката, която бе видял на екрана. Тя се качи първа. Трябваха й няколко секунди, преди да успее да отброи точната сума. В този момент Корнелия Ули подаде глава и извика след агентката:

— Извинете!

Сърцето на Болд заблъска с все сила в гърдите му. Искаше шофьорът незабавно да затвори вратата и да вкара Ули в капана, който й бяха подготвили.

Агентката се обърна.

— Имате ли дребни? — Тя размаха новичка двадесетдоларова банкнота и Болд осъзна, че това е една от банкнотите, които бе изтеглила от банкомата. Агентката като че ли се парализира.

Болд мълчаливо заклеваше шофьора да затвори вратата.

Младият мъж, който седеше точно пред Болд, скочи и каза:

— Аз имам. — После извади портфейл от джоба си. Взе от нея двадесетдоларовата банкнота и я развали на няколко по-дребни банкноти, които извади от портфейла си.

Ули пъхна една от тях в автомата и зачака за билетче. Обърна се към шофьора — полицай от Кинг Каунти — и го попита за маршрута. За щастие някой бе помислил предварително и бе избрал местен човек за ролята на шофьора, който без всякакви затруднения отговори на въпросите й и я информира с подробности за смяната, която Болд бе предсказал, преди да тръгнат.

Всички заеха местата си.

Вратата се затвори.

С всяка измината миля напрежението на Болд нарастваше. Коремът му се свиваше от нерви. Вдигна поглед и я погледна само веднъж. Никакво взиране. Облечена беше с прилепнали дънки и черно кожено яке. Имаше кафяви очи и пълни, леко нацупени устни. Не използваше грим. Почеса се по главата и в този момент Болд осъзна, че е виждал тази жена и преди — не само на видеокадрите, осигурени от техническата служба на ФБР, и мисълта за това не му даде мира през цялото пътуване.

Шофьорът обяви следващата спирка и спря доста непохватно. Болд се извърна настрана и уж се загледа през прозореца, но в действителност използваше отражението, за да разгледа профила на заподозряната. Смяташе да я последва, ако тя изведнъж решеше да слезе от задната врата. На спирката нямаше никакви пътници, а без сигнал отвън предната врата никога не се отваряше. Автобусът отново набра скорост и продължи.

На третата спирка слезе един от агентите. На негово място се качи друг: симпатична жена от ФБР с лъчезарно лице и интелигентни очи. Тя седна точно срещу Ули, която заемаше една от предните седалки. Агентката се огледа за някаква хартия, останала от предишните пътници в автобуса, а после извади пиличка от чантата си и се зае с маникюра си.

Всички агенти бяха инструктирани да докосват лявото си ухо при качване, за да се идентифицират, а това бе причината, поради която Болд бе седнал от дясната страна на автобуса и се радваше, че Ули седеше от другата страна с гръб към него. По този начин Болд предварително разпознаваше хората си, които се качваха в автобуса. На четвъртата спирка се качи цивилен гражданин — набит, беззъб човек. Показа картата си и попита шофьора:

— Къде е Дани тази вечер?

— Ще трябва да се задоволиш с мен — отвърна шофьорът.

— Не съм те виждал никога преди — заяви мъжът.

Болд се вгледа в отражението върху стъклото, опитвайки се да прецени реакцията на Ули. Тя като че ли не обърна никакво внимание на забележката. Шофьорът се държеше хладнокръвно, макар че не се справяше толкова добре с автобуса. Потегли твърде рязко, а не твърде стабилният новопристигнал пътник политна напред по пътеката между седалките и едва успя да запази равновесие. Миришеше силно на цигари и алкохол.

— Браво бе! — проникна се той и седна непосредствено зад Болд.