Ули понечи да свали ръцете си.
— Дръж ги така. Обърни се отново с гръб — нареди Дафи и погледна Болд. — Виждаш ли?
Искаше му се да я подкрепи, но не можеше да проумее тактиката й. Погледна я въпросително.
— Кой те накара да откриеш сметката? — попита Дафи.
Ули гледаше към документа върху масата. Лицето й беше безизразно, ръцете й все още бяха сплетени зад главата й.
— Аз…
— И не се опитвай да ми пробутваш тъпите си лъжи, Ули, защото започва да ми писва от теб.
Добряка и Злобаря. Никога не знаеха предварително кой коя роля ще играе. Понякога планираха тактиката си предварително — кой ще се държи приятелски със заподозрения, кой ще бъде лошото ченге. Друг път нещата се развиваха от само себе си и всеки поемаше ролята си в хода на самия разпит.
— Не мога да кажа — заяви Ули.
Болд усети гореща тръпка, която пробяга по гръбнака му. С тези си думи Ули току-що бе признала, че е виновна в извършването на престъпление.
Разпитваха я още четиридесет и пет минути, като непрекъснато се сменяха.
Малко след три часа решиха да я пратят долу в ареста. На следващата сутрин щяха да опитат отново.
Докато слизаха с асансьора към гаража, Болд се обърна към Дафи.
— За какво беше цялата тази хореография?
На лицето на Дафи се изписа тревога и тя отговори предпазливо:
— Не че го разбирам, Лу, но зная, че съм виждала тази жена и преди.
В понеделник сутринта Болд се пробуди в осем часа, но в главата му цареше истински хаос. Изпи цяла кана чай и се натъпка в колата си. На път за града пусна радиото, за да чуе новините. Бяха се уговорили да се срещнат с Дафи в управлението и да продължат разпита на Ули.
Но когато чу водещата новина по сутрешния блок, Болд едва не причини катастрофа. Той неволно извъртя волана и принуди една друга кола да свие рязко в съседното платно и да направи опасен обратен завой, а шевролетът на Болд се оказа обърнат диагонално в малкото пространство за успоредно паркиране край пътя. Задният край на колата стърчеше извън паркинга и пречеше на натовареното сутрешно движение.
Беше очаквал, че новината за стрелбата между Страйкър и Даниелсън ще заеме своето подобаващо място сред главните новини за деня, но вместо това приятен женски глас съобщи за неочаквано разпореждане , според което „Адлър Фуудс“ са били принудени от Федералната агенция за контрол върху хранителните продукти и от Управлението за обществена безопасност да изтеглят до обяд всички свои хранителни продукти от търговската мрежа на града. В новините се намекваше за започнало разследване относно ролята на компанията в така нареченото натравяне, причинено уж от E.coli, и от по-скорошните отравяния, отнели живота на няколко души. За слушателите стана ясно, че тази версия все още не е потвърдена, но източници, близки до полицията , твърдели, че ужасяващо натравяне на хранителни продукти и умело подготвен план за изнудване държат „Адлър Фуудс“ в пълна парализа от почти три седмици насам и че местните власти едва вчера са се решили да поискат помощ от ФБР.
Капитан Ранкин и бюрократите в управлението отново бяха отбелязали точка: Неволно или не, те бяха предизвикали Хари Колфийлд да поиграе на руска рулетка.
Изтеглянето на хранителните продукти, самото споменаване на ФБР — всичко това развързваше ръцете на Колфийлд. Той вече знаеше противниците си. Безразсъдното решение на капитан Ранкин бе сближило детектива и престъпника. Защото и двамата изпитваха ужас от това решение. Без да проверява дори, Болд знаеше, че в кабинета му ще го очаква поредният факс.
И по някакъв странен начин остана доволен, че е познал.
Дафи бе прекарала нощта с Оуен Адлър и се събуди късно. Беше се почувствала безсилна и омърсена от проведения разпит и бе побързала да хвърли дрехите си и да поплува на лунна светлина. След това се присъедини към Оуен в леглото и потъна в дълбок сън.
Беше се измъкнал безшумно от леглото, успял беше да се изкъпе и обръсне и вече се обличаше, когато тя се събуди.
— Имението е под наблюдение. Иначе нямаше да дойда.
— Зная — отвърна той. — Радвам се, че дойде.
— От седмици не съм спала толкова добре.
— Липсваше ми — промълви той. — А също и на Корки.
Оуен закопча ризата си догоре.
Дафи изправи възглавницата и седна в леглото. Чаршафът се бе смъкнал до кръста й и тя се почувства прекрасно при мисълта, че може да си позволи да стои частично гола, без да се чувства омърсена от чужди погледи. Тук не изпитваше чувството, че е постоянно следена. Въпреки това реши да не споделя подозренията си относно Фаулър. Поне за момента.
Читать дальше