Ридли Пиърсън - Без свидетели

— Установихме зрителен контакт. Повтарям: зрителен контакт .

— Задръж! — разпалено прошепна Болд, а Ла Моя, вдигнал кирката над главата си за поредния удар, я свали на земята и зачака.

Болд се заслуша, а после докладва:

— Човекът с птичия поглед забелязал сив покрив на камион с прилични размери, паркиран сред дърветата на около четвърт миля оттук.

— Пристигнал е рано — отбеляза Ла Моя. — Точно според предвижданията на Клемънтс. Обзалагам се, че Клемънтс е бил бойскаут. — После додаде: — Винаги съм мразил бойскаутите. Виж, момичетата скаути бяха друго нещо… — Той отново замахна с кирката. Когато беше нервен, Ла Моя бе неизчерпаем източник на шегички. Болд копнееше за малко тишина. Ла Моя продължи да бъбри: — Като си помисля обаче, струва ми се, че бих могъл да свикна с тая работа. Физическият труд започва да ми липсва.

— Стига приказки! — скастри го Болд.

Хеликоптерът се издигна високо над моста. Болд предположи, че оттам човекът с птичия поглед можеше да държи под око камиона. Диспечерът му предаде въпрос, зададен от Шосвиц, и Болд побърза да отговори:

— Никой да не минава край него. Не искам да го уплашим. Ясно? — После кимна и отново се подпря на лопатата.

Болд притисна ръка към слушалката и информира Ла Моя.

— Втори камион. Тъкмо навлиза по пътя… Изчакай! Отби встрани… Нещо не е наред… Спукани гуми… Човекът с птичия поглед информира, че и четирите гуми са пукнати.

— Сложил е шипове по пътя — заключи Ла Моя.

В същото време Болд докладва:

— Шипове по пътя. — Ла Моя се ухили доволно. И сам се бе досетил.

— Освобождава се от конкуренцията — каза Ла Моя. — Иска да е сигурен, че предварително наетият камион няма да се появи. Този тип е много умен, сержант.

— На мен ли го казваш?

— Нервен ли си? — попита Ла Моя, съсредоточил цялото си внимание върху работата. — Нищо не може да се сравни с една операция като тази, нали? И аз никога не успявам да се възстановя напълно. Това е като да сложиш твърде много марки на едно писмо. Така и не можеш да си ги получиш обратно след това. — После додаде: — Вашият пощальон някога да ти е връщал пари за излишните марки?

Болд се сети за майката на Лиз, която започваше да бъбри безспирно винаги когато бе притеснена и разстроена — скачаше от тема на тема и някак си успяваше да намери връзка между абсолютно несъвместими неща и поводи.

Болд погледна към покрива. Снайперистът бе пъхнал ръка в рулото с брезента. Един от двамата мъже, които работеха в басейна, почистваше стъпалата на високия трамплин, за да е сигурен, че ще има отлична видимост, ако се наложи да стреля. Всичките бяха винтчета на едно и също колело. А то се въртеше бавно по посока на Харолд Колфийлд.

— Лодките ще пристигнат след две минути — докладва диспечерът. Леко пращене в слушалката и отново гласът на диспечера: — Камионът на заподозрения тръгна. — Спокойно и отмерено той повтори: — До всички постове. Заподозреният тръгна. Желая късмет на всички. — Диспечерите рядко прибягваха до подобни пожелания, но Болд изпита приятно чувство, когато го чу.

Диспечерът проследи маршрута на камиона на заподозрения, който мина край първия пост на маскираните телефонни техници.

— Регистрацията на превозното средство е потвърдена.

— Ние сме на ход! — Болд погледна Ла Моя.

— Време за шоу — отвърна детективът. — Не забравяй да се усмихваш.

Болд чу плисъка на вълните при пристигането на първата лодка, а после до ушите му долетя щастлив детски смях. Една от майките мина край тях двамата на път за пристана и Болд изведнъж си даде сметка, че жената се взира в каубойските ботуши на Ла Моя и вероятно се пита що за човек е този тип, дошъл да копае дупки в клуба й, пременен с великолепни ботуши от щраусова кожа. Тя обаче не направи никакъв коментар. Хвана се с ръка за парапета и продължи бавно и с подчертана предпазливост по пътя си. Един-единствен път се обърна назад и ги изгледа с любопитство.

„Има твърде много цивилни граждани“, помисли си Болд, изкушен от мисълта да отмени операцията и да остави Пени Смит сама да се оправя. Можеха да арестуват заподозрения веднага, а за обвиненията щяха да мислят когато му дойде времето.

— Не го прави, сержант — обади се Ла Моя, който сякаш четеше мислите му. — Копелето е вече в ръцете ни. Още пет минути и всичко ще свърши.

Слушалката изпука и до слуха на Болд долетя неизбежният въпрос, зададен от Фил Шосвиц.

— Време е да вземем окончателно решение. Заподозреният ще бъде при вас след тридесет секунди. — В гласа му се прокрадваше колебание. И той очакваше решението на Болд — да арестуват Колфийлд веднага или да продължат с операцията.